- dendrophile -

26.

Минаха седмици. Може би две, а може би две и половина.

Животът бе тръгнал по старо му или иначе казано времето се върна назад до моментът, в който Мин Юнги все още не бе срещал малкото горско хибридче.

Ходеше на работа спеше нормално, бе сменил екрана на работния си компютър в офиса и вече не бе рижа котка. Бе я заменил със снимка на суши, което като се замислеше не бе особено добра идея, защото доста често започна да огладнява. За добро или лошо.

Джи Мин се бе върнала към секретарската си длъжност и десетте чаши кафе на ден.

Шефът им продължаваше да е пълният гадняр, както се бе изразила Джи Мин. За изненада на всички, обаче той бе организирал събитие за този петък вечер. Бе поканил всичките си служители в нощен клуб, което може би бе нетипично за бизнес парти, но никой не се оплакваше.

-

- Аз мисля да се прибирам. - Юнги обяви решението си с леко повишен тон, за да е сигурен, че Джи Мин ще го чуе. Последният път, в който не бе предупредил тя беше отишла до дома му да го търси. Така и не му каза откъде знае адреса на русокоското. "Едно пиленце ми каза." бе всичко, което бе получил като отговор на не малкото си въпроси.

- Ами партито? - секретарката надигна поглед само за да съзре как Юнги сваля палтото си от закачалката.

- Знаеш, че не съм по тези неща, Джи Мин. Би ли изключила компютъра ми на тръгване, оставям го в случай, че ти потрябва.

- Хайде де! Какво ще ти навреди? Ще се отпуснеш малко. А и ще бъде забавно.

- Ако те слушах всеки път, когато ми кажеше да се отпусна малко сега щях да съм хипи.

- Моля тее~

Минута мълчание. Това означаваше, че Юнги се бе замислил. Така и не бе успял да се научи на отказ. Особено, когато Джи Мин го молеше за нещо. И не защото имаше нещо към нея, но просто бе настоятелна и способна да ти скъса нервите стига само да станеше на нейното.

Тя продължаваше да го гледа. Русокосият бе убеден, че ако продължеше щеше да прогори дупка в черепа му.

- Добре де добре идвам! Но си ми длъжница!

- Винаги и по всяко време!

Така приключи разговора им. Юнги окачи палтото обратно и тупна на удобния си стол, зад бюрото. Имаше още половин час до партито, а той нямаше кой знае какви по-интересни неща за вършене, затова продължи да работи.