- dendrophile -

28.

бе много късно. всъщност и рано можеше да се използва за определение, но изгрева беше далеч.

юнги се скиташе от може би двадесет минути и бе започнал да се уморява доста, когато пред него магически изникна пън. пън, който момчето не видя. падна на лицето си претъркули се два пъти и се удари в едно дърво, след което си остана там. беше в безсъзнание и може би за добро, кой знае колко се бе изгубил и колко главата щеше да го боли на сутринта. не само от махмурлука.

...

на едно дърво, посред гората, на дебел клон се подаваше една висяща рижава опашка, леко люлееща се от вятъра. това бе заспалото хибридче. катеричката, която бе прегърнал отдавна бе успяла да се измъкне и сега котето прегръщаше клона.

след известно време нещо много лошо тупна в дънера на дървото и се разтресе. някак си рижкото на клона дори не усети, но след разтрисането на дървото едно листо се бе откъснало и вече пътуваше надолу. кацна точно на носа на котето. то започна да мърда носле на сън, но след като не успя кихна и се събуди.

огледа се, разроши косичката си и се огледа едва едва с едно полуотворено око.

погледна нагоре, погледна и вляво и дясно. накрая насочи поглед към земята и там видя нещо странно.

премисли какви бяха възможностите неиндифицираният обект на земята да се окаже чудовище. не бяха големи и затова хибридчето се увисна на клонът, който досега бе негово легло, и тупна на земята.

огледа внимателно предметът и с изненада установи че не е дънер, нито чудовище. бе човек, дишащ доста спокойно, с руса коса и доста впечатляваща рана на челото. след още няколко мига на изненада рижкото установи, че това бе момчето със сандвичите, но какво правеше тук? и как се бе подредил така?

котето се огледа, нямаше никой друг. погледна отново русия и по-специално раната му. взе бързото решение, че е по-добре да се погрижи за него и когато се събуди да разбере какво се беше случило.

---
тан тан тааааан
първо. здрасти!
второ за секретарката. от началото на фика си мислех че това с десетте кафета е ебавка и не е възможно... благодарение на мама знам че не е мит и съм шокирана.
приятно четене!