Усмивка цъфна на лицето ти.
Усмивка, грозна като душата ти.
Усмивка, родена от мисъл тъмна.
По-тъмна и от сърцето ти.
И всичко това, защото разбра, че си моята слабост.
Сълза падна от окото ти.
Чиста като съвестта ти.
Сълза от радост истинска.
Родена от най-силното ти желание.
Желание, кръвожадно.
Желание, ужасно, но истинско.
Вик силен разкъса тишината.
Вик, от болка.
Вик, за помощ.
Вик, безсмислен.
Болка, родена от скръбта.
Помощ, невиждана.
Безсмислен вик, защото няма кой да го чуе.
Самотата те раздира.
Тишината те оглушава.
Тъмнината те ослепява.
Времето те задминава.
Мислиш си, че нямаш избор.
Още мислиш, че не бе ти.
Мислиш си, че не заслужаваш това.
Но скъпа, ти ме уби.
Със своите думи ме разруши.
Позволи ми да си го причиня.
Остави ме да се удавя.
Помогна ми да умра.
