-Всеки е себе си- така ми казаха.
-Всички са перфектни, така, както са си...
Нима?
-Разбира се. Всички са добре дошли, независимо какво....НО!
"Но", какво?
-Обличай се като всички други, не искаш да се отличаваш от тълпата или ще ти се подиграват.
-Харесваш тялото си? Откачен феминист!
-Не си харесваш тялото? Жажда за внимание!
-Не яж твърде много, не искаш да надебелееш!
-Почти не ядеш? Анорексичка! Още колко внимание искаш?
-Обичаш се? Нека тогава ти покажем всичките ти недостатъци.
-Мразиш се? Нима ти трябва още внимание?
-Подкрепяш всички хора и правата им? Хомосексуалист!
-Не подкрепяш всички? Хомофоб! Сексист! Задник!
-Имаш мнение? Жалко,че не сме съгласни, независимо какво е!
-Не говориш много? Груба, кучка. Само зад гърбовете на хората говори!
-Говориш твърде много? Всички те мразят. Не виждаш ли, че досаждаш?
-Никога не плачеш? Безчуствен, боклук. Има толкова много хора, които страдат.
-Не можеш да спреш да плачеш? Стига преиграва. Толкова много хора са по- зле от теб.
-Имаш депресия? Филмар!
-Режеш се? Колко още внимание искаш?
-Искаш да умреш? Не ти ли стига, че досаждаш на всички, но и продължаваш с глупави закани?
Нали всички бяха себе си...нали бяхме приети такива, каквито сме?
-Да, но само ако си като другите. Само ако спазваш всичките правила. Само тогава ще си приет, такъв какъвто си, ако не си пракалено различен. Се пак, това е обществото.
