Вече напълно забравих какво е да живееш като нормален човек
Да не се налага да си постоянен лъжец
Да не се притесняваш от всяко действие
Да не се смяташ за пълно бедствие
Да се смееш спокойно с приятели
Да можеш да плачеш
Да не срамуваш от човешките си нуждите
Нито от своите чувства
Забравих какво е да се чувстваш като у дома си
Забравих какво е да си спокоен сред познати
Забравих какво е да се наслаждаваш на храната
Забравих какво е да не се страхуваш от числата
Но знам че скоро ще забравя и още
Независимо дали са способности да изпитвам или прости думи
Дали ще са стари приятели или роднини близки
Независимо дали ще е първото ми падане или последно ставане
Защото стигнах до момента когато това че ще забравя ми стана утеха
