Преди всичко беше добре
Не казвам че бях щастливо дете
Просто беше различно от както е сега
А именно- добре
Не си спомням как започна
Дали бяха подигравките в училище
Или забележките вкъщи
Но в един момент почнах да гладувам
Не беше за момче
Не беше за внимание
Не беше за промяна
Беше за болката
Просто за онази малка болка
Нова но не толкова силна
Малка но достатъчна да заглуши другата болка
Достатъчна да заглуши гласовете в главата ми
След време видях промяна
Но не във вида си
Промяната беше в държанието на хората около мен
Някои ме поздравиха
Други се притесниха
А трети пак ми се присмяха
Опитах се да се погледна през техните очи
Но още не можех хубаво да видя себе си
Да, дрехите ми станаха големи
За разлика от порциите
Но със стомаха ми се сви и сърцето
Тези които останаха с мен искаха да ми помогнат
Но след време забравиха, обвити в своите проблеми
Всичко сякаш зависеше от контрола
Мислех ме е нищо
Че просто ще премине след време
Че ще спра когато няма нужда болката в главата да затъпя
За момент помня че стресът ме надви
Превърна гладуването ми в преяждане
И тогава се чувствах по-ужасно от всякога
Не осъзнавах че всъщност пак не приемах достатъчно
Борих се с новата болест
Борих се със зависимостта ми от храната
И за момент си помислих че победих
Но после ме връхлетя истината
Гладът ме бе хванал
Болеше повече от всичко
Толкова пъти исках на някой да кажа
Но и толкова не успях
Реших да го приема
С него да се сприятеля
Почнах да се радвам на всяка малка цифра
Сякаш сложих му нова маска
И чак тогава забелязах как числата падат
65,60
58,55
50,48
Но не само тези на кантара се смаляваха
1500,1000
800,500
500,0
Тогава не осъзнавах колко грешно бе
Колко е грешно да се радваш че мина деня без храна
Колко е грешно да намаляваш източника си на енергия
Колко е грешно да унищожаваш тялото си
Но тогава всичко изглеждаше наред
Мислех че аз съм в контрол
Мислех че щом стигна до там ще спра
Надявах се да победя
