Клише: Момичето се повдигна на пръсти, а късата й пола се развя от вятъра. Подпря ръка на рамото му, при което момчето се размърда некомфортно. Тогава прошепна в ухото му със страстен глас:
- Чувствам нещо всеки пък, когато те погледна.
Реалност: Погледнах момчето пред себе си. Тези чувства... Не можех да ги държа в себе си повече. Той трябваше да знае какво изпитвам. Събрах кураж и поех дълбоко въздух.
- Пешо...Аз... Много искам да те цапна, не те понасям. Ако още веднъж докоснеш молива ми с мръсните си пръсти, ще повърна. Сериозно.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
