30 ноември...
Месецът си замина.
Спомените и моментите също.
Есентта от отдавна ни напусна и ще се завърне чак другата година, но поне ще се завърне...защо и със теб не е така.
Ще си запазя едно паднало листо. Може наоколо вече да няма, но все едно е останало някъде. Така е и със теб-може да си далеч от мен, но поне те има...
Ще си запазя това листо. Ще го залепя в тетрадка пълна със стихове за да си го имам. Само то ще ми напомня от тази есен...
Ще си запазя и разпиляните листове, там се крият спомените за теб. Само те ми останаха. Ще си ги запазя за да ме топлят през зимата...
-Л.Л.-
YOU ARE READING
Sadness poems 🌌
Poetry,,Мислите ми са звезди, които не мога да събера в съзвездия " Думи неизречени на глас във стихове ги превръщам аз, С голяма болка пиша и този ред, Тъгата си аз ще превърна в куплет... Всичко това е писано за моето момче, дори не толкова мое... #2...
