Усмивка една
незаменима бе тя
не спирах да я търся по света,
но на криеница май играеше тя.
Не знаеше какво прави с това
тъгата ми превръща като есентта,
листата падат, сълзите покрай тях.
Време мина,
погледът му се крие
реших, че смисъл няма
и исках да го забравя.
На другия ден той неочавкано пред мен застана.
-Л.Л.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Sadness poems 🌌
Poetry,,Мислите ми са звезди, които не мога да събера в съзвездия " Думи неизречени на глас във стихове ги превръщам аз, С голяма болка пиша и този ред, Тъгата си аз ще превърна в куплет... Всичко това е писано за моето момче, дори не толкова мое... #2...
