Вървя по самотните улици, където всичко празно е сега.
Продължавам да вървя, а ми се щеше да не го бях правила.
Зърнах пейката във парка, където някога с теб държахме се за ръка.
Носталгия облива ме сега, а дъждът се сля с поредната сълза.
-Л.Л.
YOU ARE READING
Sadness poems 🌌
Poetry,,Мислите ми са звезди, които не мога да събера в съзвездия " Думи неизречени на глас във стихове ги превръщам аз, С голяма болка пиша и този ред, Тъгата си аз ще превърна в куплет... Всичко това е писано за моето момче, дори не толкова мое... #2...
