Мястото, което винаги ще мразя.
Мястото, което така жестоко ме наказа.
Там, където ти остана...
...но сега само силуетът ти в главата ми застана.
Сам самичка си седя
и гледам снимката ти с тъга.
Сълза, след сълза...
Аз чакам те да се върнеш
...и силно да ме прегърнеш.
Ала има да си чакам...
Надеждата последна умира,
а любовта завинаги остава...
-Л.Л.
YOU ARE READING
Sadness poems 🌌
Poetry,,Мислите ми са звезди, които не мога да събера в съзвездия " Думи неизречени на глас във стихове ги превръщам аз, С голяма болка пиша и този ред, Тъгата си аз ще превърна в куплет... Всичко това е писано за моето момче, дори не толкова мое... #2...
