The Woman of the Devil

Първа част

Събудих се към седем сутринта винаги се събуждам рано за повечето хора това е странно под повечето хора имам предвит приятелката ми Алана. Тя ако е оставиш да спи цял ден ще го прави с удоволствие. Минах през банята и извърших сутрешните си процедури върнах се в стаята и се облякох гримирах се и си направих кок след което се сложих и очила. Взех чантата си сложих вътре всичко необходимо и излязох от стаята си.

Влязох в стаята на Алана която както винаги спеше отидох до нея и я побутнах.
Лея: Алана ставай хайде! И както винаги това не подейства въздъхнах и дръпнах завивката слес което я издърпах за краката и тя падна на пода и се събуди.
Алана: ЛЕЯ! Защо винаги го правиш?! Каза и разтърка дупето си полу заспала.
Лея: Защото никога не се събуждаш. Хайде ставай приготви се и слез да закусим.

Влязохме в малкото кафе в което работехме и поздравихме. В кафето вече започнаха да идват клиенти и ние се заловихме за работа. Докато обслужвах клиент Алана се появи до мен и изглеждаше много притеснена оставих поръчката и а дръпнах настрани.
Лея: Какво има?
Алана: Лея баща ми е получил инфаркт може да умре! Каза и заплака.
Лея: Божичко! Какво се е случило?
Алана: Не знам Лея, но веднага трябва да тръгна! Каза и свали престилката си.
Лея: Разбира се върви. И не се притеснявай той ще е добре обади ми се когато пристигнеш. Взе си чантата прегърнах я и тръгна тичайки.
Божичко дано той да бъде добре тя обича семейството си, но баща и и е слабост ако с него се случи нещо ще бъде съсипана.
Вече работното ми време приключваше, но имаше още клиенти отидох да опслужа един, но когато се обърнах онзи ме плесна по дупето обърнах се взех водата от масата и я излях на главата му. Онзи се развика и шефа ми дойде.
- Какво става тук?!
- Тази луда изля вода върху главата ми! Каза онази гад.
Лея: Ооо а защо ли съм я изляла! Този ме опипа! Трябваше да си замълча ли?!
- уволнена си! Махнах ядосано престилката и отидох да си взема чантата.
Лея: Майната ви! Казах и излязох от кафето. Вече беше станало тъмно, но не ми се прибираше и реших да се разходя само дано да не се изгубя не познавам града добре. Както си вървях някой ми грабна чантата от ръцете веднага се обърнах и се затичах след момчето което ми взе чантата.
Лея: СПРИИ ДАЙ МИ ЧАНТАТА! СПРИ ТИ КАЗАХ! Затича се по бързо и изчезна от погледа ми, а аз спрях и се огледах задъхана. Мамка му загубих се в някакъв квартал. Обикалях вече половин час и наистина не знаех къде се намирам и огладнях и също така се изморих ужасно лоша комбинация. Без пари и телефон съм какво ще правя. Продължих да ходя и видях човек който продава гевреци. Затичах се на там човека ме гледаше все едно съм луда,но предполагам, че в момента така изглеждам.
Лея: Господине моля ви помогнете ми загубих се! Казах му задъхана човека тръгна да говори, но до нас спря кола.
- Колко взимаш? Обърнах се и видях пет момчета в колата. Погледнах объркана.
Лея: Не разбрах? Онези започнаха да се смеят обърнах се и пред мен изкочи мъж с кафява почти руса коса и кафяви очи мамка му днес не ми върви въпреки, че е красив.
- Скъпа нали не те накарах да ме чакаш много? Каза този пред мен и погледна към колата и се доближи до ухото ми.
- На грешно място стойш тук работят проститутки. Мамка му къде попаднах.
Лея: Какви ги говориш? Кой си ти?
- Никой, но те са настроени доста решително.
- Приятел отдръпни се. Обади се някой от колата.
- Тя ми е приятелка.
Лея: Каква приятелка съм ти?! Полудял ли си? Извиках
- Любов моя защо правиш така?
Онези от колата слязоха и се приближиха.
- братле дръпни се не чули какво ти каза?
- Просто се скарахме. Прави ми на пук.
- Дръпни се ще си платим за нея. Мамка му сега ми светна той иска да ми помогне.
Лея: Много се извинявам. Казах на момчето обърнах се взех една стъклена бутилка от щанда на човека и я разбих в главата на един от онези.
Лея: Майната ти! Единя падна, но другите тръгнаха към мен. Момчето до мен ги хвана и започна да ги налага един по един, но от някъде се появиха още хвана ръката ми и започнахме да тичаме.
- Тичай, тичай! Ама и ти не си лесна! Каза, но продължи да ме дърпа след себе си щях да припадна, а онези тичаха след нас.
- Ти си беля на главата ми! Исках да му кажа да млъкне, но не ми достигаше въздух. Продължавахме да тичаме и завихме в една улица, а после и в още една.
- Ела идвай! Влязохме в двора на някаква къща и той затвори вратата.
Лея: Изостанаха ли? Казах едва и той запуши устата ми.
- Мълчи! Каза и погледна на вън за момент след което махна ръката си.
- Луда ли си? Опитвам се да ти помогна! Вкара ме в неприятности. Коя си ти?
Лея: Гладна съм! Извиках ядосано и ръката му която беше опсипана с татуировки отново се озова на устните ми.
- Казах ти мълчи! Не викай. Каза и ме пусна
Лея: бях гладна. Бях ядосана. И от къде да знам, че искаш да ми помогнеш? Дошъл от нищото.
- Добре, права си.
Лея: Гласовете утихнаха може ли да излезем вече?
- Аз живея тук. Каза и тръгна към къщата. Сама ли ще ме остави по това време.
- Ей щом си толкова гладна ела ще ти приготвя нещо.
Лея: Не благодаря не искам.
- Добре както искаш. Мамка му проклета да съм цяла нощ ли ще стоя в двора.
Лея: Чакай идвам!

Тъпчех се все едно не съм виждала храна, а той ме гледаше.
Лея: Какво има не си ли виждал човек да яде?
- Виждал съм. Виждал съм, но такъв не съм виждал. Доста си гладна.
Лея: Казах ти ограбиха ме.
- Никой ли нямаше покрай теб?
Лея: Не. И освен това тръгнах да го гоня и се загубих.
- Къде живееш?
Лея: Няма да ти кажа. Все още ти нямам доверие.
- Значи ще ми Кажеш когато ми се довериш?
Лея: Ще видим. Казах и той се засмя.
- Как е името ти?
Лея: Ванеса.
- Лъжеш. Въобще не приличаш на Ванеса.
Лея: Докато ти нямам доверие няма да ти кажа. Стана и тръгна на някъде.
Лея: Къде отиваш?
- Да приготвя нещата с който да те нарежа.
Лея: Хаха много смешно.
- Ще ти донеса дрехи.
Лея: Чакай няма да се къпя в твоя дом.
- Тогава си върви, не знам дали си наясно, но миришеш ужасно.
Лея: Не мириша. Беше прав бях потна от проклетото тичане цял ден.

Хей хора надявам се да ви хареса. Искам да ви Така, че интересното една сега започва с всяка глава ще бъде все по интересно😘😘😘