The Woman of the Devil

Единайста част

Бях тръгнала към стаята си видях стаята в която беше бащата на Джъстин вратата беше отворена и от любопитство влязох. Приближих се плахо към спящия човек и го погледнах. Имаше голяма прилика с Джъстин и с Дерек бях видяла една негова снимка. Обърнах се и подскочих от изненада виждайки Грейс пред мен.
Грейс: Виж Лея, синът ми направи грешка. С години живя далеч от нас. Но сега се върна. Всичко това няма да продължи дълго. За това не се старяй да свикнеш. После много ще страдаш.
Лея: Вижте, госпожо синът ви се върна тук, защото знае, че сте в затруднено положение. Допусна грешка, но не мога да го обвинявам за това. Защото ви обича много. Но няма желание да остане тук. За това се старайте да не свиквате много. После много ще страдате. Подминах я и излязох. Качих се в стаята и звъннах на Джъстин.
Джъстин: Слушам, смисъл на живота ми. Усмихнах се и го чух да говори с някого чух да казва асо искаш да поговорим заедно с снахата и се намръщих.
Лея: Първо ще ти кажа нещо.
Джъстин: Кажи ми.
Лея: Веднага с след като излезеш от вкъщи ли ставаш такъв бандит. Казах и се усмихнах леко.
Джъстин: Не, от къде ти хрумна?
Лея: Снахичка и прочие.
Джъстин: Това е просто израз.
Лея: Не казвай повече тази дума. Ако чуя от някой тази дума, ще стане голям скандал. Имай предвид.
Джъстин: Договорихме се. Добре ли си? Изглежда, че нещо си разстроена?
Лея: С това нещо мога да се справя сама. Просто ми е скучно. Исках да попитам, мога ли да изляза?  Въздъхнах и паднах на леглото.
Лея: Господи, не мога да повярвам, че зададох този въпрос. Благодари се, че те обичам много. Ако беше друг, отдавна да си бях отишла. Усетих усмивката му и аз се усмихнах.
Джъстин: Знам, права си.
Лея: Е, мога ли да изляза?
Джъстин: Разбира се, единствена моя. Къде ще ходиш?
Лея: Отдавна исках да се видя с една приятелка.
Джъстин: Добре. Ще кажа на Бен, да се погрижи за това. Ще те откарат и докарат.
Лея: Има такова нещо което се нарича такси. Такова, жълто на цвят. Не мога ли да отида сама с него?
Джъстин: Не може, въобще няма да съм спокоен.
Лея: Затварям, Джъстин. Затварям. Ще избягам. Чух го как се засмя.
Джъстин: Опитай.
Лея: Найстина Затварям, Джъстин. Взех чантата и телефона си и излязох от стаята.
Г.Т.Н.А.ДЖ.
Итън: Винс се е настанил.
Джъстин: Въобще не губи време.
Итън: Ще отида там.
Джъстин: Нека Сет да отиде.
Итън: Добре ще му обясня. Ти тръгвай ще се видим после. Кимнах му и с Мат се качихме в колата и тръгнахме. Телефона ми звънна и бързо вдигнах.
Джъстин: Слушам, смисъл на живота ми. Мат ме погледна и се засмя.
Джъстин: Мат, ако искаш да пусна на високоговорител и заедно да си поговорим с снахата.
Мат: Извинявай, братле.
Лея: Първо ще ти кажа нещо.
Джъстин: Кажи ми.
Лея: Веднага с след като излезеш от вкъщи ли ставаш такъв бандит.
Джъстин: Не, От къде ти хрумна?
Лея: Снахичка и прочие.
Джъстин: Това е просто израз.
Лея: Не казвай повече тази дума. Ако чуя от някой тази дума, ще стане голям скандал. Имай предвид.
Джъстин: Договорихме се. Добре ли си? Изглежда, че нещо си разстроена?
Лея: С това нещо мога да се справя сама. Просто ми е скучно. Исках да попитам, мога ли да изляза? 
Лея: Господи, не мога да повярвам, че зададох този въпрос. Благодари се, че те обичам много. Ако беше друг, отдавна да си бях отишла. Усмихнах се.
Джъстин: Знам, права си.
Лея: Е, мога ли да изляза?
Джъстин: Разбира се, единствена моя. Къде ще ходиш?
Лея: Отдавна исках да се видя с една приятелка.
Джъстин: Добре. Ще кажа на Бен, да се погрижи за това. Ще те откарат и докарат.
Лея: Има такова нещо което се нарича такси. Такова, жълто на цвят. Не мога ли да отида сама с него?
Джъстин: Не може, въобще няма да съм спокоен.
Лея: Затварям, Джъстин. Затварям. Ще избягам. Засмях се.
Джъстин: Опитай.
Лея: Найстина Затварям, Джъстин.
Джъстин: Миличка. Мамка му затвори ми.
Джъстин: Добре, и аз те обичам. Прибрах телефона и се обърнах към Мат.
Джъстин: Мат, кажи на Бен, че от сега нататък никой няма да нарича Лея снахичке.
Мат: Както кажеш. И двамата се засмяхме.
Г.Т.Н.А.Л.
Затворих входната врата и се обърнах към Бен.
Бен: Слушам снахичке, тоест госпожо.
Лея: Бен, разбирам, тук имате полуфеодален режим. Наричате се един друг бате, како, снахичке. Но моето име е Лея. Можеш да ме наричаш Лея.
Бен: Хубава работа госпожо.
Лея: Лея. Нищо явно няма да се откажеш. Ще ми повикаш ли такси.
Бен: Ще ви закарам.
Лея: Ще отида сама.
Бен: Извинете, но знаете положението.
Лея: Говорих с Джъстин каза, че мога да изляза.
Бен: Разбира се, но не сама.
Лея: Само за мен ли е тази забрана?
Бен: Не. Дамите не могат да излизат сами.
Лея: Забрави. Отказах се и влязох в къщата не мога да изляза с охрана все едно съм някоя голяма работа.
Изчаках половин час и след като видях, че Ева която бях помолила да ги забаламоса ги извика веднага излязох от къщата повиках си такси и тръгнах.
Г.Т.Н.А.ДЖ.
Мат започна да се смее и аз го погледнах.
Джъстин: Какво се смееш?
Мат: Изглежда, че снахата обича да спори.
Джъстин: Не казвай снахата. После ще стане голям скандал. Спори да, малко е луда. Казах и се засмяхме.
Мат: Господ знае, кой с кого да събере.
Джъстин: Къде си видял моята лудост, Мат?
Мат: Не съм видял, но съм чул. След като си тръгна славата ти се разнесе из квартала. Дерек разказваше за теб.
Джъстин: Ще ти кажа нещо, но никой друг не трябва да знае. Ще разположим в другия квартал наши хора. След като дойде брат ми, ще започнем да ходим по баровете. А ти ще отидеш и ще купиш димни фишеци. Сложи ги в кутия и ги обвий. Ако питат, кажи, че това е лично моя вещ. Никой не трябва да знае, какво има вътре.
Мат: Добре, ще го направя. Колкото хора ти трябват ги имаш.
Джъстин: Прекрасно. Събери ги довечера.

Влязохме в бара в който работех и направо седнах на бара, а онзи плъх който беше мой шеф се затича към брат ми.
- Здравей. Никога не си идвал по това време.
Джъстин: Как си Роб? Казах и когато ме видя разшири очите си.
Роб: Ти какво правиш тук?
Джъстин: Клиент съм. Не мога ли да дойда?
Роб: Джъстин, не започвай да ми се правиш на клиент. Тръгна към мен, но ръката на Ноа се озова пред върху гърдите му толкова силно, че се закашля. Уен постави чашата с алкохол и застана до мен.
Уен: Заповядайте господине.
Джъстин: Благодаря.
Итън: Роб, ти на кого си мислиш, че говориш?
Роб: Стана малко недурадомение. Джъстин, братко, как си? Знаете ли, той е просто легенда. Такова красиво момиче има фъстък.
Джъстин: Оженихме се, Роб.
Роб: Боже мой! Честито. Снахата....
Джъстин: Не я наричай снаха. Ядосва се. .
Роб: Извинявам се.
Джъстин: Добре, стига. Три месеца не идват пари Роб.
Роб: Имаше затруднения. Веднага ще отида до банката, ще изтегля пари и ще ви ги донеса.
Г.Т.Н.А.Л.
Алана: Момиче, този човек е красавец. Каза след като и показах снимката му.
Лея: Говори прилично, мен ти е.
Алана: Ако не наричаме красивото красиво, как ще го наричаме, госпожо съдия?! И двете се засмяхме.
Алана: Е, как върви?
Лея: Още не съм разбрала напълно. Има много работа.
Алана: А ти как си? Щастлива ли си? Това е най важното за мен.
Лея: Влюбена съм, Алана. За първи път в живота си се влюбих. Разбира се, не го показвам, но, когато той се върне вечер вкъщи, ръцете и краката ми треперят, когато влиза вътре. За другото като цяло сложно.
Алана: Какво се е случило? Разказах и всичко за майка му и тя ме погледна втрещено.
Алана: Тя така ли ти каза? Но не си и останала длъжна, сигурно е.
Лея: Разбира се, че не. Отговорих и по същия начин. Накарала е всички жени в къщата да и се подчиняват.
Алана: Добре, а какво ще правиш?
Лея: Ще продължа да бъда себе си. Ще ме приеме такава.