The Woman of the Devil

Осма Част

Лея: Трябваше поне веднъж в живота да ме защитиш и да ми повярваш! Какво правя тук?! Защо дойдох на това проклето място?!

Тъкмо щях да се кача в таксито, но колата на доведения ми баща Там спря до таксито и слезе.
Том: Пак ли майка ти?
Лея: Каквото и да правя за нея винаги съм виновна. Както и да е не го мисли. Много се извинявам, обезпокойх те. Благодаря за всичко. Казах и тръгнах да се качвам в таксито.
Том: Лея, намерих нещо, но...

Тъкмо се прибрах и се метнах на дивана от главата ми не излизаше това което ми каза Том. Разпитах старите си приятели от полицията. Не са правилните хора и не са добри. Занимават се с съмнителни неща. Ако това момче е от тях, не чакай и секунда разведе се. Не мога да повярвам какво се случи с живота ми и без това беше преебан.
Г.Т.Н.ДЖ.
Джъстин: С какво се занимава този Винс?
Сет: С всякакви лайна има фабрика копелето!
Джъстин: Херойн?
Итън: И това също.
Джъстин: Можем ли да намерим C4?
Сет: Колко?
Джъстин: Една шепа стига. И ще ни трябва голямо количество нитрониеви соли. Ще ти ти кажа от къде да намериш.
Итън: Какъв е плана?
Джъстин: Докато карат стоката една проститутка избрана от вас ще застане на пътя на камиона и да разсее шофьора. Докато той си върши работата нашите момчета ще влязат в камиона ще сложат взривяващото устройство и бързо ще се изнесът бързо. Организирайте всичко до довечера.

Всичко вървеше по план момчетата се справиха прекрасно бяхме се скрили до мястото където щеше да пристигне стоката и чакахме. Онзи Винс стоеше с хората си и крачеше нервно. Видях камиона да приближава и му се обадих.
Джъстин: Ало с Винс ли говоря?
Винс: Кой си ти?
Джъстин: Джъстин Бийбър. Обадих ти се, за да ти дам съвет. Знаеш ли, какво е логистика?
Винс: Какво говориш? Ума ли си си изгубил?
Джъстин: Не Знаеш, както и предполагах. Сега ще те науча на първото правило. Никога не превозва заедно стока, човешки ресурси и капитал. Дадох знак на Ноа който натисна червеното копче и точно преди да пристигне до тях камиона се взриви. Чух ядосаните му викове и изстрели в въздуха. И си тръгнахме от там в двора вкъщи ме чакаше Остин каза ми, че Лея се е прибрала и веднага тръгнах към нея.
Г.Т.Н.А.Л.
От както се бях прибрала не съм мърдала от дивана мислих, мислих и накрая съм заспала. Докато спях усетих парфюма му усетих присъствието му до себе си. Явно отново сънувам.
Лея: Офф...отново ли? Гласът му ми каза не трябваше ли да идвам?
Лея: След малко ще си отворя очите и теб няма да те има тук. Гласът отново ми каза опитай и ще видим. След това усетих устни да целуват челото ми. Отворих мигновенно очи и преметнах няколко пъти за да се уверя, че не е сън беше пред мен на сантиметри разтояние.
Лея: Джъстин!
Джъстин: Лея! Без да се замисля се хвърлих върху него и го целунах. Силните му ръце веднага ме притиснаха към него целувайки ме силно. Отделих се от устните му и увих краката си около хълбоците му стиснах го силно и не го пусках.
Джъстин: Стой стой ще паднем. Каза и целуна врата ми. Когато го видях жив и здрав гнева в мен се пробуди и заплаках. Слязох от него и го бутнах силно.
Лея: ТИ СИ ЖИВОТНО! Извиках плачейки.
Джъстин: Лея! Каза и се изправи.
Лея: ЖИВОТНО! Казах и взех телефона си.
Джъстин: Добре, успокой се, Лея! Какво правиш?
Лея: Звъня в полицията.
Джъстин: Не прави глупости! Дай телефона!
Лея: Ало вкъщи има крадец пращам ви адреса. Казах и затворих.
Лея: Върви си! Полицията идва. Ще се свържа и с адвокат за развода. Какво съм ти направила? Какво съм направила, за да заслужа това? Казах плачейки.
Джъстин: Позволи ми да ти разкажа. Каза и се опита да ме докосне, но аз се отдръпнах.
Лея: Не се приближавай до мен! Извиках и отново го бутнах на зад.
Лея: От там ще говориш, Джъстин! Джъстин. Найстина ли това е истинското ти име?
Джъстин: Да, това е истинското ми име. Джъстин Бийбър баща ми е Адам Бийбър. Брат ми е Дерек Бийбър. Отвори в интернет и погледни кой са, но ти и без това вече го знаеш.
Лея: Том ми Каза, че може да се окажеш от тях, но не повярвах. Казах, че не си такъв. Едва се държах на краката си и се подпрях на стената.
Джъстин: Не съм. Аз съм човекът когото познаваш. Каза и се приближи отново до мен.
Лея: Не си човекът, когото познавах! Познавам те само от пет дни и се омъжих за теб! Глупачка съм да! Извиках
Джъстин: Лея. Всичко което ти казах е истина. Никога не съм обичал толкова силно колкото теб. Кълна се!  Каза и хвана лицето ми в ръцете си очите му бяха насълзени, а лицето му зачервено.
Лея: Човекът, който найстина ме обича не би изчезнал, без следа! Просто си тръгна. Бях смазана. За първи път в живота си се доверих на някого. Изплаках.
Джъстин: Каквото и да кажеш, права си. Но ме изслушай, моля те! После ако искаш ме убий. Каза галейки лицето ми и ме прегърна. Зарових главата си в згъвката на врата му и вдишях аромата му, но се отдръпнах.
Лея: Не искам.
Джъстин: Лея!
Лея: Не искам.
Джъстин: Лея, моля те! Каза държейки главата ми до неговата.
Лея: Джъстин Върви си? Извиках и го блъснах гледахме се няколко минути преди да кимне избърса очите си и се обърна и тръгна към вратата. Не осъзнах кога съм притичала до него прегърнах го и го целунах. В мъгла ми беше как се озовахме в леглото голи и как ме любеше. Осъзнах се чак сега когато лежахме голи на спалнята и ме държеше силно в ръцете си.
Джъстин: Много ми липсваше. Много. Лежах и не казвах и дума.
Джъстин: Какво има?
Лея: Не мога с теб. Казах тихо.
Джъстин: Какво?
Лея: Ами не мога. Всичко свърши.
Джъстин: Щом така ще си по добре. Грижи се за себе си. Стана и се облече и излезе от стаята. Нахлузих бързо дрехите си от пода взех един стъклен сувенир излязох от стаята и го хвърлих по него.
Лея: КРЕТЕН!
Джъстин: Лея! Какво правиш?! Извика
Лея: Сега ще видиш какво правя! Всичко което се озовеше в ръцете ми хвърлях по него.
Джъстин: Успокой се. Каза и хвана ръцете ми.
Лея: Не искам да си ходиш. Но ти не може да останеш и аз не мога да тръгна с теб. Отново се разплаках.
Лея: Какво ще правя Сега?! Ще чакам кога ще се обадиш и кога ще дойдеш ли?! Не искам такъв живот. Върви си. Тръгна да казва нещо, но погледа му се спря на големите прозорци които бяха зад мен. В същия момент прозорците се разбиха на парчета. Извиках и Джъстин ме хвана и ме издърпа зад касата на вратата. Продължавах да викам, а той ме притискаше силно към себе си и притискаше главата ми към гърдите си. Куршумите летяха из къщата и всичко се чупеше от счупените стъкла по пода и на двама ни краката бяха в кръв.
Джъстин: Ела към мен! Каза и ме притисна повече към себе си. Не усещах болка дишах учестено виках и плачех в врата му. Чуха се сирени и куршумите спряха. Джъстин повдигна главата ми огледа ме цялата и ме вдигна на ръце излизайки бързо през вратата. Не можех да помръдна когато се осмелих да го погледна забелязах, че спря колата пред някаква къща. Слезе и ми отвори вратата огледах се на вън имаше много мъже в строй.
Джъстин: Лея хайде. Хайде Лея! Каза ядосъно всеки момент щеше да избухне.
Лея: Няма да дойда. Изкара ме от колата и ме вдигна.
Лея: Джъстин Казах, че няма да дойда! Джъстин! Пусне ме! Джъстин! Вкара ме в къщата и ме пусна.
Лея: Пусни ме Джъстин!
Джъстин: Лея! Извика и се появи една жена която приличаше на него.
- Какво става посред нощ? Кой е това? Каза когато ме видя, а аз се обърнах към Джъстин.
Лея: Много интересен въпрос! Коя съм аз Джъстин?! Отново ме вдигна без да каже нищо и ме понесе по стълбите.
Лея: Джъстин правиш глупости! Отвори една врата влезе и ме пусна.
Лея: Не искам да остана тук! Джъстин няма да остана тук! Извиках, а той ме блъсна да седна на леглото.
Джъстин: Успокой се, жено! Ще стойш в тази стая! И докото не кажа, няма да излезеш от тази къща! Знам какво ще направя! Така извика, че за миг дора се изплаших и го гледах невярващо пред мен не стоеше човекът от преди няколко минути сега беше озверял. Излезе и ме заключи разплакаха се и отидох до вратата и започнах да блъскам.
Лея: Джъстин Отвори вратата! Отвори чуваш ли! Извиках плачейки.