The Woman of the Devil

Пета Част

Помислих си, че е имал някаква работа или отново замисля нещо и седнах да гледам филм. Беше ми притеснено вече започна да става малко тъмно взех си телефона и му звъннах, но отново не вндигна вече умирам от притеснение звънях му безброй пъти все едно и също умирах от притеснение. Облякох се и слязох попитах жената на рецепцията дали то е виждала, но тя отрече. Излязох навън заоглеждах се на около и разпитвах всеки срещнат обкалях на всякъде нямаше го. Разплаках се не може да го е направил той ми обеща вярвам му. Случило се е нещо сигорна съм сърцето ми щеше да се пръсне от притеснение. Върнах се в хотела попитах дали се е върнал, но отново нищо видях пилота който ни доведе да чака някого и се затичах към него.
Лея: Виждали ли сте Джъстин?
- Не госпожице. Вчера господина ми се обади каза ми да ви върна.
Лея: Не каза ли къде е?
- Не госпожице. Разплаках се и паднах на колене за бога колко съм глупава, но мамка му вярвам, че ме обича видях го. Вярвам, че не би ме оставил има обяснение.

Г.Т.Н.ДЖ.
Лея беше заспала целунах челото и и се загледах в лицето и. Какво направи това момиче с мен, не мога и час без нея за толкова кратко време ми влезе под кожата, че самия аз се чудя на себе си. Исках да е моя и ето, че това е така имам я цялата е само моя и няма да я дам на никой друг с нея забравям миналото тя ме прави по добър човек. Обичам я повече от всичко. Почукването на вратата ме извади от мислите ми станах и облякох тениската и панталоните си отворих вратата и замръзнах.
Джъстин: Мамо?
- Сине!Каза и ме прегърна плачейки.
Животът много обича да се шегува мръсно с нас. Омъжваш се за човек, когото познаваш от пет дни. А когато се събудиш на следващата сутрин не го намираш до себе си. Изчезнал е даже без да остави бележка. Преживяваш най- голямата кавга в живота с баща си.
Тази кавга те прави този която искаш да бъдеш. Тази кавга те отдалечава от семейството ти. Напускаш дома си казвайки " Нито за моята смърт ще се върна, нито за вашата". В момента в коото си казваш, че не можеш да бъдеш по- щастлив, от сега. Научаваш, че са убили брат Ти, а баща ти е в реанимация. Оставяш любовта на живота си съвсем само, в непознат град, само за да не и навредят, и заминаваш. И се връщаш в дома, в който си се заклел никога да не се връщаш. Това беше в моя случай върнах се в квартала в който съм роден предимно живееха бедни хора. Този квартал в който хората убиваха и правеха всякакви неща за да изкарват хляба си принадлежи на нашето семейство или по точно на баща ми Адам Бийбър когото обичаха повече от живота си наричаха татко, това място техен дом. Когато колата влезе в квартала спомените ме заляха сега изглеждаше като след война счупени прозорци и всичко надупчено от куршуми. Колата спри пред нашето имение и шофьора отвори вратата на майка ми след секунда и аз излязох. Още преди да съм направил и крачка входната врата се отвори от осиновената ми сестра Ева. Когато ме видя щеше да припадне. Толкова е пораснала от последния път когато я видях бях само на осемнайсет, а тя на дванайсет спомените как си тръгнах от тук ме заляха.
Ретроспекция