Fallen Angel

Надежда

Живота често ни поднася изненади. Точно, когато сме най-слаби се появява надеждата. Това беше денят, в който целият ми живот щеше да се промени завинаги.

Когато се събудих сутринта и отидох в кухнята осъзнах, че съм сама в къщата. Мащехата ми със сигурност беше отишла на някоя разкрасителна процедура. Разбира се трябваше максимално да се възползва от солидната сума пари, които наследи от баща ми.
Отворих хладилника и извадих кутията с натурален сок, сипах си в чаша и се облегнах на кухненския плот отпивайки от нея. Бях се загледала в една точка много съсредоточено, докато звъненето на телефона ми не ме изкара от транса, в който бях изпаднала. Погледнах дисплея, но номера беше непознат. Вдигнах и попитах:
-Ало, кой е?
-Мелиса?
-Да, аз съм. Кой се обажда?
От отсрещната страна се чу въздишка.
-Миличка, ако знаеш откога търся начин да се свържа с теб! Аз съм леля ти Вирджиния.
Сестрата на татко. Не съм я виждала от 10-годишна, няма да излъжа, ако кажа, че дори не я помня. Загубихме връзка, когато нашите се разделиха.
-Лельо, радвам се да те чуя! Как намери телефонния ми номер?
-Звънях многократно на Джена и исках да говоря с теб, все казваше, че си заета. Не пожела да ми даде и номера ти, затова аз звъннах в гимназията, в която учеше. Класния ти ръководител беше така любезен да ми помогне.
Въздъхнах. Не ме изненадва реакцията на мащехата ми. Тя би направила всичко възможно за да остана до края на живота си при нея за да ме тормози.
Дълго време говорихме по телефона, докато леля Вирджиния не ме покани на гости при нея в Тексас. Не можех да повярвам. Разбрахме се, че на следващия ден ще е при мен за да ме вземе, тя познаваше Джена и знаеше, че няма да успея да си тръгна сама.
Това беше моят шанс. Най-накрая ми се даде възможност да се спася от ада, в който живея.