Fallen Angel

Истината

Направих няколко бавни крачки, след което седнах до него. Никаква реакция, мълчахме няколко минути. Това започваше да ме изнервя.
-Виж, знам, че нещо се случва, а ти не искаш да ми кажеш.- Погледнах го и сложих двете си ръце върху краката си.
-Какво искаш да знаеш?- Най-после проговори и ме погледна. Очите му бяха леко притворени, а челюстта му стегната. Беше ядосан.
-Всичко.- Отговорих просто.

~~~Гледната точка на Евън~~~

Искаше да знае всичко... Засмях се мислено на себе си. Ако й кажех истината съм сигурен, че щеше да избяга на секундата от мен.
Изправих се и отидох до колата си, Мелиса ме последва почти веднага.
-Качвай се.- Казах и прозвуча грубо, въпреки че не исках.

Сложихме коланите си и потеглих.
Трябваше да се срещна с Тайлър, но не можех да оставя Мелиса сама. Единствения вариянт беше да я взема със себе си.
Извадих телефона от джоба си и потърсих номера на Тайлър. Той вдигна почти веднага.
-След 10 минути съм у вас.- Казах и затворих.
Брат ми живееше доста близо до моята къща, за съжаление..
-При Тайлър ли отиваме?- попита Мелиса някак невярващо.
-Да, на мен също не ми допада идеята, защото не го понасям, но се налага.- Отговорих и настъпих газта.

Трябваше да решим какво да правим, както каза той. Деймиън беше изрод, безмилостен и подъл човек. Човек не, защото той също като нас беше паднал ангел, но не беше "ангел".
Брат ми "работеше" за него, има си цяла глудница от такива като него. Търсят тези, които са слуги на Бога, и когато ги намерят ги принуждават да работят за Дявола.
Изненада ме това, че Тайлър вече не е част от това. Не знам каква е причината, но сега щях да разбера всичко.

-Е..Измисли ли нещо умнико?- Отново започна да се заяжда, а аз се сдържах да не го фрасна само заради Мелиса.
Накарах я да седне на дивана в края на стаята за да мога да поговоря насаме с този идиот, който наричах свой брат.

-Защо избяга от тях?- Отговорих на въпроса му с въпрос.
-Защото това беше прекалено дори за мен..- Усмихна се леко, но усмивката му изчезна в същия момент, в който се появи.
-Мисля, че нямаме кой знае какъв избор в момента...Ако ни намерят, просто..просто ще се бием.- Казах, гледайки го в очите.
Смехът му закънтя из цялото помещение.

-Колко си наивен! Наистина ли вярваш, че можем да се борим с тях?! Сериозно, Евън! Не са двама или трима, те са десетки!- Каза след като спря да се смее като луд и ме погледна сериозно.
-Страх те е от тях?- Попитах.
-И теб щеше да те е ако ги беше видял някога!- Стана от стола, на който седеше и се насочи към Мелиса, която беше седнала тихо в края на стаята.

Напрегнах се и станах от мястото си като го последвах. Изтръпвах целия, когато той беше близо до нея.

~~~Гледната точка на Мелиса~~~

Седях кротко на дивана и ги наблюдавах. Говореха за нещо много разпалено и държаха аз да не присъствам на разговора им. Любопитството ми ме изгаряше, но реших да проявя търпение.
Забелязах, че Тайлър идва към мен, а Евън беше зад него.
-Какво става красавице?- Усмихна ми се, а аз изкривих вежди в някаква странна физиономия. Не му обърнах внимание и приковах поглед в земята.

-Гаджето ти не е от най-разговорливите. Но аз не очаквам нещо различно. Един Бог знае какво ти е говорил за мен.- Обърна вниманието си към мен, когато каза последното изречение.
-Не е нужно да ми говори нещо. Достатъчно голяма съм за да си правя изводите сама.- Повдигнах главата си и го погледнах.
-Лол! Добре. Ясно.- Засмя се и вдигна ръце сякъш се предаваше.

На вратата се почука няколко пъти. И тримата се обърнахме.
-Чакаш ли някой?- Попита Евън.
-Аз? Не.- Тайлър отговори и се насочи към вратата.

~~~Гледната точка на Евън~~~

На вратата се почука.
-Чакаш ли някой?- Попитах Тайлър.
-Аз? Не.- Отговори и се насочи към вратата.
Последвах го. Когато отвори мисля, че въздуха ми спря. Не го бях виждал никога, само бях чувал за него- колко е страшен, силен и голям.
Беше облечен в черен костюм. Извисяваше се над нас с може би около 20-30 см. Косата му беше много тъмно червена, очите черни като катран, а на лицето си имаше белег, който минаваше през лявото му око.

-Добър вечер приятели.- Гласът му беше много дрезгав и плътен, звучеше почти като грачене на някоя гарга. Самото зло. - Можех да вляза без предупреждение, но реших като за първа среща да бъда възпитан...и поканен.- Усмихна се някак зловещо и сложи ръка на вратата.

С Тайлър си хвърлихме по един поглед, след което аз отново погледнах Деймиън.
Избута ни и престъпи прага на вратата, влизайки вътре.

Застана в центъра на хола и разбрах, че вниманието му беше насочено към Мелиса. Веднага тръгнах към нея, обзет от страх да не й се случи нещо.
-Евън..- Каза притеснено, а в очите й се четеше страх.
-Спокойно.- Прошепнах, колкото само тя да ме чуе и застанах пред нея.
Скоро и Тайлър се присъедини към нас.
-Тайлър, Тайлър...Колко време мина, а?- Изсмя се и направи няколко крачки към нас. - Не разбра ли, че не можеш да се скриеш от мен? Ето, че те намерих след толкова години. Сега разбирам, че си е струвало, защото тук има и нещо по-ценно.- Погледна мен, след което наклони малко главата си за да види и Мелиса, която стоеше зад гърба ми.