Fallen Angel

Срещата

Навън започна да вали силно от нищото.. Евън включи чистачките на колата. Една светкавица, която падна на няколко метра от нас ме накара да подскоча, всичко потъна в мрак. След няколко минути стигнахме до имението му, все още се чудех как се е сдобил с него, може би е на родителите му или на някой близък роднина. Изгаси колата, извади ключа от стартера и отвори вратата, направих същото и излязох като го изчаках. Извади от джоба на тъмните си дънки някаква черна карта и я постави върху един сензор, поставен на високата ограда. Чак сега, когато се загледах по-внимателно забелязах, че на някои места върху нея имаше мраморни ангели на равно разстояние едни от други. Бяха приведени с наведени глави и прибрани криле, беше красиво. Преминахме през каменната пътечка до входната врата и влязохме в голямото имение или замък, не знаех как да го нарека, защото беше наистина огромно. Беше ми леко некомфортно въпрвки че идвах за втори път.
-Искаш ли нещо за пиене?- попита.
-Вода.- казах и се усмихнах.
След няколкопрегнаред..дойде с една чаша вода и ми я подаде. Взех я и отпих след което я оставих на близката маса и седнах на дивана.
Евън стоеше прав над мен, което ме караше да се чувствам странно сякъш не знаех защо съм там..
-Ами, аз нося един картон, предлагам ти да пишем върху него и да нарисуваме нещо за да стане по-интересно.
-Както решиш.- каза меко незаинтересовано.
Безразличието му ме изнервяше и напрягаше. Караше ме да се чувствам отново нежелана, не показваше никакъв интерес, дори не се преструваше, че аз или проекта го интересуваме...
Извадих картона от чантата си и го разгънах върху масата. Взех два химикала и му подадох единия.
-Каква беше темата?- попита.
-Любовта през моите очи.- отговорих.
-Глупости...- каза.
За него май всичко беше "глупост". Погледнах го замалко и започнах да пиша върху картона, като предварително бях начертала линии върху, които да пиша за да не стане криво и грозно.
Евън не взе никакво участие, но поне седна до мен и наблюдаваше какво правя. Когато приключих с писането се огледах за чантата си, беше от другата страна до Евън, пресегнах се пред него за да я взема, а той се отдръпна леко назад.
Извадих един пакет с цветни моливи и му го подадох.
-Какво искаш да правя с това?- повдигна вежда.
-Да рисуваш може би?!- казах и го изгледах тъпо.
Нарисувах едно сърце в десния ъгъл на картона.
-Оцвети го поне за да можем да кажем, че наистина и двамата сме работили.- казах и се облегнах на дивана в очакване да свърши нещо.