Chapter 4

93 11 10
                                    

Моля ако някой може да ми направи корица да ми пише 😘😘

На другата сутрин се събудих от алармата ми,която известяваше че е осем и тридесет.Бяха ми звъннали от Vogue за интервю.Това не ми се стори истинско все пак от къде съм дошла и специално на мен се обаждат след като дори не съм подавала молба.Макар,че мисля че подадох.Не съм сигурна.Подавах толкова молби за списания,че даже не ги помня.

Вчера с момчетата си прекарахме добре.Оказаха се доста приятни.Сприятелихме се бързо,и се уговорихме в събота да закусваме заедно.В закусвалнята на Елън.Това е място,което аз предложих.Когато бях малка идвахме на почивка тук и случайно я намерихме и всеки ден ходихме там.Елън ми стана добра приятелка.Тя е жена,която направо кипи от енергия.Има руса коса и черни очи.Доста добре изглежда за четиридесет и девет годишна жена.Има мъж и едно дете,което е било на моята възраст.Не съм го виждала,но Елън беше споменавала.

Станах и първото нещо,което направих е да си включа каната с вода да се затопли.Взех една чаша и в нея сложих три лъжички кафе.След като се стопли водата,прибавих я към кафето и разбърках.Щом отпих глътка от него веднага се почувдтвах по-добре.Ако не си изпия кафето сутрин не съм човек.След като си изпих кафето се отправих да се оправям.Минах през банята и извърших сутрешните си процедури.Сложих си един черни дънки,бяла риза,която пъхнах във дънките и черните ми токчета.Набързо се гримирах.Нищо особено,не обичам да прекарвам много време,за да се гримирам.Сложих спирала,която да удължи миглите ми.Добавих и телесно червило,малко хайлайтър,който да подчертае скулите ми.И бях готова,ами оставаше около половин час,до срещата.Взех си чантата и се запътих към таксито,което ме чакаше пред нас.След около петнадесет минути пристигнах пред голяма сграда,на която с големи букви пишеше Vogue.Влезнах в сградата и там ме посрещна охраната.

-Имате ли пропуск?-попита единия от тях.

-Имам интервю тук със господин Далас.-отговорих и единия от тях ме попита как се казвам-Джесика Мейсън Паркър.-те проверяваха нещо в компютъра и след няколко минути се обърнаха към мен и ми кимнаха с глава към асансьора.

-Шести етаж,западно крило,стая 212.

Запътих се към асансьора и пред него видях един мъж,с доста мускушесто тяло,облечен в дънки и тениска.Когато стигнах до него,той ме погледна и чух как подсвирна леко.

Marriage proposal | H.S.Where stories live. Discover now