Fantasy Patch

Дори върколаците си имат вечерен час

Пълнолуние.

Том тичаше щастливо из гората. Влизаше все по-навътре в дебрите ѝ и след това пак се приближаваше към града. Вятърът рошеше козината му, не успявайки да мине под плътния слой, който му осигуряваше топлина.
Беше седнал по-близо до града и съзерцаваше луната. Изведнъж видя и жена облечена с бяла рокля да идва към него, точно както легендата гласеше: ако някой се осмели да дойде до теб във вълча форма и да те повика по име, ще станеш отново истински човек.
Тя продължи да се приближава, още, и още, и още... докато накрая не седна на две крачки пред него. Бялата ѝ рокля се сливаше с бялата ѝ коса, която вятърът рошеше, докато се гледаха взаимно. Изведнъж тя продума:
Абе, Томи, бабе, какво си се разбягал ти посред нощ? Не ти ли казах че до 12 трябва да си вкъщи! Наказан си да не излизаш до края на месеца!
Строен от баба си, която му беше донесла и дрехи да се облече, Том я следваше с покорно наведена глава до общата им колибка. Животът определено не е честно нещо, мислеше си Том, някои ги преобразяват хубави девици, мен - баба ми...

***
Дори не знам какво е това, но не ми се правеше друга книга за него...