Влюбих ли се? /Първa и Втора/ СПРЯНА

Не мога да плувам!

-Кога ще стигнем? Стигнахме ли? Оф Джъстин изморена съм вече.- Мрънках като бебе през целия път.

-Ако си изморена ще те нося, само трай още малко. - Спря и се завъртя назад към мен.

-Найстина ли? - Попитах с надежда.

-Хайде мъзрел. - Обърна се с гръб към мен, а аз скочих върху него.

-Охх. Така е по-добре. Благодаря ти. - Издадох звук на удоволствие и се усмихнах.

...........

-Иза. - Чух глас който ме вика. - Иза
събуди се. - Отворих очи и видях, че все още ме носи и сме навлязли в някаква гора.

-Стигнахме ли? - Слязох от гърба му и потърках очите си.

-Да. Изглеждаш като 5 годишно. - Засмя се.

-Идиот. - Тръгнах напред и си измарморих под носа.

-Чух те. - Извика след мен.

-Не ми пука. - Извиках също като него.

-И накъде изобщо отиваш? - Дотича до мен и хвана ръката ми, завъртвайки ме към него.

-Не знам! Извинявай, но съм малко напрегната заради часовете. Избягахме от училище за да прекараме време заедно.

-И какво? Хайде няма да се съжеляваш, почти стигнахме. - Хвана ръката ми и ме задърпа напред.

Когато минахме през едни гъсти храсти пред нас се яви красиво езеро, което беше осветявано от слънчевите лъчи. Около него имаше едно дърво с големи и разпънати клони. Дървото беше забележително голямо и красиво.
Мястото беше вълшебно. Чуваха се есенната песен на птиците. Земята беше покрита с жълти, червени, оранжевите и малко зелени листа.
Беше като място извадено от приказките. Влюбих се в него! Заслужаваше си този уморителен път.

-Джъстин тук е... н-невероятно. - Останах без думи и само гледах към прекрасното езеро.

-Найстина ли ти харесва? - Попита с надежда.

-Влюбих се. Е така де... в мястото. - Той повдига едната си вежда. - И в теб глупаче. - Целунах го по бузата.

Седнах до дървото и извадих телефона си. Влязох в камеръта и фокусирах върху езерото. Снимах го и се усмихнах на крайния резултат. Осетих две ръце около мен и погледнах назад.

-На езерото ли ще се наслаждаваш или на мен? - Седна пред мен спирайки гледката ми към езерото.