Влюбих ли се? /Първa и Втора/ СПРЯНА

Тя се нуждае от теб. /2/

-Стига ,Иза. Ще си изплачеш очите. - Промълви Емили до мен. Знаех ,че е банално да плачеш със сладолед гледайки любовни филми след като си скъсала с гаджето си,но от това имах нужда точно сега. Бях точно така ,но без сладоледа и филмите. Просто плачех. Плачех така сякаш ще променя нещо. - Не плачи за този кретен. Явно е сляп за да види какво изпуска и каква грешка е допуснал като ти е обърнал гръб. - Думите на Емили изобщо не биха ми повлияли ,защото знам коя е сгрешилия.

-Не говори така. Просто ,моля те остави ме сама. Не ми е нужна морална подкрепа. - Същност ми е нужно. Но не и от сестра ми. При нея разговорите са някак по-трудни.

-Добре аз ще си тръгна ,но няма да те оставя сама. Ще звънна на Али или Келси. - Стана от леглото оглеждайки стаята дали всичко е наред. - Ако имаш нужда от нещо само ме извикай ,нали? 

Кимнах в отговор възможно най-бързо за да напусне стаята. Когато вратата бе затворена затръшнах главата си във възглавницата и се оставих на сълзите. 

Мразя живота си! 

Защо не можеше да сме като обикновените двойки? Винаги имаше нещо ,което да попречи на щастието ни. Първо беше Наташа. Всичките игрички ,който въртеше...Но от друга страна благодарение на нея станахме гаджета. После беше Зейн. Чувствата ,който се завърнаха заради него ме побъркваха. Но заради тези чувства разбрах ,че обичам Джъстин. Е знаех го ,просто не съм си го казвала на глас. После баща ми. Тайните ,който имаха и аз не знаех - и все още не знам. Знам само ,че Джъстин е извършил нещо ужасно, но това вече не е от голямо значение щом не сме заедно. Но и това с баща ми има своя плюс. Така прекарах една страхотна нощ - за която сега си плащам - ,но не съжалявам. Не след дълго се появиха и проблемите от "работата" с ,която Джъстин се занимава. Момчето с което се сби...и ,което аз ...прострелях. Жертвата ,която Джъстин направи за мен и за, която ще съм му благодарна за винаги независимо дали сме заедно или не. 

От друга страна съм благодарна на всички препятствия пред ,който сме застанали, защото благодарение на тях сме това ,което сме сега. 

Независимо дали ми е бесен ще продължавам да го обичам. До смърт. Не ми пука дали ме мрази или не.

-Иза? - Размърдах се на леглото щом чух почукване на вратата. Бях казала да се махнат ,но знаех коя е.

-Влезте. - Застанах в седнало положение щом вратата се отвори и разкри двете ми най-добри приятелки.