Влюбих ли се? /Първa и Втора/ СПРЯНА

Обичам те!

Джъстин

Такъв задник съм, че не мога да ѝ кажа. Просто живота ми не е цветна картинката. Не е такъв какъвто си мисли тя. Щях да направя всичко възможно да отклоня тази тема поне за още ден.

Знам, че все някога трябваше да ѝ кажа, но не исках да е скоро.

-Искаш ли да се връщаме?
Часовете скоро  ще започнат.

-Не.

-Ще пропуснеш часовете... - Бях прекъснат.

-Не ми пука. Искам да ми кажеш всичко за теб.

Замислих се за секунда и си поех дълбоко дъх преди да отговаря.

-Ако го направя ще се успокоиш ли, мамка му?

-Да.

-Добре... - Поех си дъх преди да започна. - Започна преди 2 години. В старото училище където учих се разнасяха слухове за група момчета. Група лоши момчета. Не им обръщах голямо внимание, защото не ми и трябваше. Докато една нощ с двама приятели ги видяхме на едно парти. Пребиваха двама мъже до смърт. Докато евентуално накрая не ги убиха. Надявахме се да не са ни видели, но не беше така. На другия ден след училище бяхме посрещнати от един мъж. Оказа се, че е изпратен от шефа на тази
група-Антани . Каза ни, че шефа му иска да ни види. И да се противопоставихме нямаше да има кой знае каква полза. Просто се качихме в черния ван и потеглихме с тях. - Спрях за момент за да погледна лицето на Иза. - След половин час бяхме пред една висока сграда не далеч от моя квартал. Когато влязохме вътре се срещнахме с въпросния Антани. Каза ни, че знае, че сме видели "работата" с която се занимава. Предложи ни да работим за него, а в замяна щял да ни остави живи и да ни плаща добре.

-И вие приехте? - Изабел ме прекъсна за да попита въпрос, който изглежда я вълнуваше.

-Мхм. Нямахме друг избор. Или това или щяхме да сме мъртви. А и тогава и на тримата ни трябваха пари.

Тя кимна в знак да продължа.

-Работата беше лесна. Разнасяхме разни пратки заедно с още 2 момчета с, който се сприятелих ме.
Не знаехме какви са пратките. Просто ги носехме от дом на дом, а в замяна получавахме доста голяма парична сума, която носехме на Антани. Том - един от приятелите ми - реши да се осмели и да попита какво има в пратките.
Антани каза, че е знаел, че рано или късно ще искаме да узнаем.
Каза ни, че в пратките има наркотици. Знаеш: трева, кокаин, марихуана и други подобни. - Видях как ѝ става не удобно само от споменатите наркотици. - Аз не бях много учуден. Искам да кажа, че не очаквах друго от такива хора.
Но Майк и Том  бяха доста заинтересовани от това. След време разбрах, че употребяват от тях. - Бях рязко прекъснат.