Влюбих ли се? /Първa и Втора/ СПРЯНА

Не съм виновна, че живота ми е по-добър от твоя.

-Изабел? - Глас който ме накара да размърдам очите си и да ги отворя се чу.

-Още 5 минути, мамо.

-Майка ти ще те събужда ли в 4 сутринта за да видиш гаджето ти което се е събудило след операция?

-Събудил се е? - Изправих се рязко след като чух новината за Джъстин.

-Да, хайде Иза. - Келси ми помогна да се изправя.

Веднага щом стъпих на краката ми светлината започна да исчезва. Рязка болка ме проряза в главата. Внезапно ми стана лошо, но Келси за мой късмет беше до мен и ме хвана.

-От кравта която ти взеха е. Добре ли си? - Келси ми помогна да изляза от стаята, стигайки до една от болничните стай.

Отворих вратата и пред мен се показа бяло легло с момче лежащто на него.

-Хей. - Седнах в ъгъла на леглото.

-Хей. - Гласът му едва се чу. Знаех, че не иска да показва колко е слаб и, че го боли, но го виждах в красивите му очи. Усмихваше се, но виждах колко го боли.- Благодаря, че даде кръв.

-Няма нищо. Винаги.- Хванах ръката му и продължих да гледам в учите му и да се усмихвам.

-Иза, по дяволите престани.- Изведнъж одръпна ръката си поглеждайки ме с болка.

-Какво, нищо не съм направила?

-Стига си ме гледала сякаш утре ще умра, мамка му. Добре съм, не се притеснявай. - Хвана ръката ми отново, но този път я целуна.

-Не мога да не се притеснявам. Не знам какво правиш и как живееш. Нищо не си ми казвал. Даже ме е страх да попитам как е станало, кой е виновен за тази катастрофа и дали е неволна човешка грешка или някой си отмащава. На теб. Дали си отмащава на теб за нещо.-Гласът ми се пречупи. - Страх ме е, че може да ти се случи нещо. Може да исчезнеш, да те намушкат и дори да умр...

Внезапно бях прекъсната от меките му и неустойми устни. Преди да се осетя вече бях в скута му и се целувахме. Много добре знаеше, че не можех да устоя на целувките му. Още щом устните му се докосват до мен умеквах. Чух нещо като лек стон да се изплъзва от устните му. Одръпнах се веднага.

-Аз...извинявай. Заболя ли те? - Отдръпнах се от него сядайки на ъгъла на леглото.

-Да, няма ми нищо. Целувката ти ме излекува. - Намигна ми, а след това се усмихна самодоволно намествайки се по-удобно на възглавницата.