Hard Love |Taekook|

05

На сутринта

Куки се събуди в прегръдките на Техьонг. Когато усети това веднага тръгна да се дърпа. Двете момчета паднаха на земята, като изохкаха. Техьонг се събуди, погледна какво се случва и се ухили.

Добро утро заек. - сложи си ръцете от двете страни на тялото на Джънгкук.

Н-не съм з-заек. - Куки го избута от себе си и хукна в банята.

След 20 минути

Вече и двете момчета бяха готови и слязаха долу да закусят.

Беше 10 сутринта. Бащата на Куки го нямаше както винаги. Беше на работа. Понеже той тръгва още в 7, момчетата сега бяха сами в цялата къща.

Техьонг се излегна на дивана и си пусна Спонджбоб. (толкова аз😂) Може да е на 17, но на него не му пукаше.

Хьонг, какво искаш за закуска? - попита Куки.

Ами не знам. Ти какво искаш? - по-големия отдели погледа си от телевизоря и го погледна.

Палачинки?

Палачинкиииии. - Техьонг скочи от дивана, очичките му блещукайки. Обожаваше палачинките.

Куки се засмя на реакцията му. Според него това беше много сладко. Искаше всяка сутрин да се събужда в прегръдките на Техьонг.

Куки се запъти към кухнята, а Техьонг го следваше като малко кученце.

Защо вървиш след мен?

Ще ти помогна. Хайде. - плясна с ръце Техьонг и започна да търси нужните продукти за палачинки.

След 30 минути

Беше минал половин час. Момчетата вече бяха седнали и закусваха с чиния пълна догоре с палачинки.

Беше тихо. Чуваше се само включения телевизор. Покрай момчетата цареше тишина. Никой не говореше. В този момент не бяха нужни думи. Просто се наслаждаваха на компанията на другия.

Техьонг се засмя, което накара Джънгкук да му прати объркан поглед.

Изцапал си се с шоколад.

Къде? - Куки започна да се оглежда.

Чакай. - Техьонг се пресегна и с палец обърса долната устна на Куки, обирайки шоколада, след което облиза пръста си.

Куки отново се изчерви заради действията му.

Имаше чувството, че ако Техьонг продължи така.. Ами.. Просто ще стане толкова червен, че ще създаде нов нюанс на червеното.

Двете момчета закусиха и вече бяха на дивана пред телевизора.

Гледаха детски, защото просто Техьонг си беше едно голямо бебе.

Къщата се огласяше със смеховете на двете момчета.

Скоро стана време да отиват на училище. Приготвиха се и тръгнаха натам.