Hard Love |Taekook|

38

Джънгкук отвори вратата и Техьонг видимо ядосан профуча покрай него и отиде в хола при Чен.

Ти, говедо такова! - изкрещя Техьонг, карайки Джънгкук да трепне от страх.

Какво правиш тук? Не виждаш ли, че прекарвам една хубава вечер с гаджето си? - попита леко раздразнено Чен.

Бивше гадже. - намигна Техьонг.

Виж какво, не се меси във връзката ми с него. Ти вече го загуби. Той е мой. - стана Чен вече ядосан, но не колкото Техьонг.

Всъщност... - започна Джънгкук, но беше прекъснат от Чен.

Сега, ако обичаш, изчезни от тук и ни остави. Виното няма да се изпие само. - Чен посочи вратата на Техьонг.

Те погледна чашите с вино. Едната я държеше Чен в ръка и беше почти празна, а другата, очевидно на Кук, беше непокътната.

Те се усмихна при мисълта, че Джънгкук го е послушал.

Джънгкук няма да пие от това вино, особено с теб. - Техьонг вече едва се сдържаше да не му размаже физиономията.

И кой те кара да мислиш това? - попита леко подигравателно Чен, което изкарваше Техьонг още повече извън нерви.

Разговора ти с Джи Су ме кара да мисля това. - намигна Те.

Значи си чул. Е няма какво повече да крия. Да, сложих приспивателно в чашата му за да може да заспи и да го изчукам. - усмихна се мазно Чен, представяйки си как Джънгкук го моли да забърза тласъците си. Жалко, беше много далеч от истината.

Техьонг не издържа повече и тръгна към Чен, който остави чашата на масата и погледна Техьонг.

И какво ще правиш сега? - попита Чен, изсмивайки се.

Ето това. - каза Техьонг и заби юмрука си в лицето на Чен, карайки го да залитне за момент.

Джънгкук седеше отстрани и трепереше от страх. Не можеше да повярва на чутото. Техьонг се опитва да го предпази, но защо? Джънгкук не разбираше, но в този момент не му пукаше. Радваше се, че Техьонг е тук и го пази. Радваше се, че отново може да говори с него. Но за едно се притесняваше. Чен да не нарани Техьонг.

Ким срита Чен в топките и той се свлече на земята от болка. Това позволи на Техьонг да се качи върху него и да започне да го налага така, както никога не е налагал някого до сега.

Джънгкук седеше и плачеше отстрани. Искаше да се намеси и да спре всичко това, но мисълта, че Техьонг е ядосан и може и той да си го изяде, го спря.

Техьонг беше бесен. Искаше да убие Чен. Удряше и удряше, а сълзи се стичаха от лицето му.

ЩЕ ТЕ УБИЯ, НИЩОЖЕСТВО! -изкрещя Техьонг в лицето на Чен и заби поредния си юмрук.

Лицето на Чен беше един вид вече обезобразено. Веждата му бе спукана, устната също, скулата му бе подута, а окото му започваше да става синьо. По цялото му лице имаше кръв, както и по ръцете на Техьонг, който продължаваше да удря и да удря, да крещи и плаче в гнева си.

ТЕХЬОНГ! - изкрещя Джънгкук, цялото му лице обляно в сълзи и хукна към тях двамата.

Кук хвана Техьонг и го прегърна здраво, не искайки да го пуска.

Стига, моля те! Ще го убиеш, Техьонг ти не си такъв! Моля те! - молеше малчото докато стискаше силно Техьонг, който се опитваше да се отскубне и да довърши Чен.

Когато Ким чу прегракналия от плача глас на Куки, спря и се обърна към него като го гушна. Гневът му все още не беше изчезнал, но поне успя да се овладее малко.

Спокойно, всичко свърши. - прошепна Техьонг и целуна Джънгкук по главата.

Техьонг се отдели от прегръдката и хвана, почти изгубилия сънание Чен и го изхвърли от дома на Джънгкук заедно с бутилката вино.

Повече да не си го доближил. - изсъска и затвори вратата.

Заключи за да не може да влезе и се върна при мъника, взимайки го на ръце.

Седна на дивана и го постави в скута си като обви ръцете си около кръста му, а Кук се сгуши в него.

Съжалявам, че си тръгнах така. Трябваше да остана и да те питам защо искаш да се разделим. Не знаех, че той те принуждава. - Техьонг го прегърна по-силно, а Куки подсмръкна.

Няма нищо... Важното е, че сега си тук... Благодаря ти... - каза тихичко Куки.

Техьонг повдигна главата му и изтри сълзите му, след което сля устните си с неговите.

Джънгкук отвърна на целувката с голямо щастие, увивайки ръцете си около врата на Техьонг.

Само колко много си липсваха. Само колко много жадуваха отново да вкусят тези устни.

Когато се отделиха от целувката, Те го погледна мило и се усмихна.

Повече за нищо на света няма да те оставя! Обичам те, Куки!

И аз теб! - Джънгкук се усмихна широко и го прегърна отново.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
Ето ви главата, сладури.❤⬇⬇⬇⬇⬇
Eat_Denchi
aniimebg
vanga_kartof_domat
Fashng_inm
JinIsMyDaddy
mendeslover080898