Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Точно така. - Каза Техюнг одобрително Техюнг. Очите му блестяха при видя на Джънгкук, завързан с чифт сребърни белезници, които дрънкаха при всяко негово движение. А това което го задоволяваше и възбуждаше, бе Джимин, който бе застанал между краката на макнето, ръцете му безжалостно разкъсвайки ризата му. - Идеално.
-Но аз нямах в предвид това. - Каза Джънгкук и се опита на ново да се измъкне. Но имаше две неща които му пречеха. Първо, белезниците, не че можеше да ги махне. Второ, нежеланието му да прекъсне действията на чернокосото момче над него. Когато бе донесъл скъпия подарък на Техюнг и му бе предложил да опитат нещо различно, определено нямаше в предвид да поканят Джимин. Макар че, наистина, това което правеше момчето над него му се нравеше. Техюнг не бе особено груб на практика, но можеше лесно да те заблуди с думите си. Докато колкото и сладък и невинен да изглеждаше Джимин, това момче имаше може би най-тъмната страна от всички.
-Не. Но носиш хубави подаръци. - Подсмихна се Техюнг. Макнето преглътна, само за да усети как студените ръце на Джимин подхванаха панталоните му, дърпайки ги рязко надолу. Брюнета усети как замалко не си прехапа езика от изненада.
-Мамка му. - Прошепна момчето. Техюнг се засмя кротко и постави единия си крак върху другия, облягайки се назад. Очите на Джънгкук гледаха към хьонга си. Не знаеше дали се дразнеше от факта, че Техюнг не участваше или се радваше на допълнителното напрежение което момчето доставяше с наблюдението си. Едната ръка на Джимин си бе проправила път помежду гърба на Джънгкук и леглото, ноктите му драскайки плътта му, карайки го да стене много тихо.
-Не знам дали искам да видя лицето ти, да те накарам да ме гледаш, докато Джимин си играе с теб. - Промърмори замисено Техюнг, пръстите му продължавайки да потропват по облегалката на стола. След което въздъхна и стана от него, преди да седне на края на леглото позицията му позволявайки му да види лицето на момчето. Катранено черната коса на Джънгкук бе разрошена, падайки навсякъде, ръцете му неудобно захванати за таблата на леглото вече половин час. - Или искам да те оставя така...
