Deze afbeelding leeft onze inhoudsrichtlijnen niet na. Verwijder de afbeelding of upload een andere om verder te gaan met publiceren.
Джимин леко наклони главата си, така че да може да види по-добре иззад рамката на вратата. Можеше да види гърба на Хосок, който се беше навел до леглото. По-малкия направи стъпка напред в опит да получи по-добър изглед. Момчето до леглото бе подпряло едната си ръка на меката повърхност, а другата му ръка си играеше с косата на Техюнг, който в конкретния момент спеше в това легло. Джимин не можеше да види лицето на Хосок, но по движенията на тялото му, толкова внимателни и леки, можеше да предположи. След още няколко минути, които по-големия прекара до Техюнг, се наведе и постави малка и нежна целувка по челото на спящото момче.
В същия момент Джимин усети как нещо го пронизва в гърдите, карайки го да отмести погледа си настрани, в опит да не вижда повече, само за да застане очи в очи с Намджун. Лидера бе застанал пред него, объркано проследявайки траекторията на бързия поглед който Джимин бързо, засрамено и без да иска отправи виновно към Хосок. Веднага след това тъжна усмивка се появи на лицето му, едната му ръка поставяйки я на рамото на Джимин.
-Не съм направил нищо. - Започна да се оправдава Джимин, но по-големия постави пръст пред устните си, кимвайки отново към Хосок. Джимин обърна погледа си назад. Момчето все още седеше с гръб към тях, вече дори клекнало до леглото. Джимин и Намджун се отдръпнаха на страни, скривайки картината от полезрението си.
-Гадно е, не мислиш ли? - Попита Намджун бавно, докато оправяше няколкото не наместени от стилистите кичура.
-Кое? - Направи се на ударен Джимин. Бе му пределно ясно за какво се говореше, но и без това не искаше някой друг да знае.
-Това с тях. С Хосок. - Посочи Джун, все още опитвайки се да намести косата си, но погледа му бе пропит със съпричастие. - Само в такива моменти може да покаже привързаността си.
-Наистина е гадно. - Кимна Джимин.
-Едностранните чувства са наистина болезнени.
-Знам.
Лидера положи ръката си на рамото му и в погледа му можеше да се прочете молбата отправена към Джимин, да не казва нищо на никого. След като чернокосия го увери, Намджун се отправи към стилистите за помощ с прическата му.
А Джимин остана сам, до рамката на вратата. Или така си мислеше.
Скоро от там излезе Хосок, който бързо бе дръпнат от по-малкия в съседната празна стая, и скрити зад вратата, Джимин обви ръце около другия, поставяйки главата си на гърдите на Хосок. Момчето, което бе хванато неподготвено, бързо се отпусна и обви ръцете си около раменете на другото момче. Сърцето му бързо и виновно се разби, придружено с тремора на ръцете му. Всеки път когато Джимин се свиеше в обятията му така, тялото на другото момче реагираше, но по един виновен начин, разтреперваше се, а очите му започваха да се насълзяват. Защото това което по-малкия очакваше от него, за съжаление невъзможно.
А единственото нещо което Джимин искаше, бе той да бъде причината сърцето на Хосок да се разбива по този начин.
Наистина бе болезнено чувствата ти да са едностранни.
