Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Аз нали винаги поемам в тотално различна посока. Само една дума ми е достатъчна да обърна всичко на 180 градуса. 😂😎😎
***
Йонги продължаваше да мълчи, застанал в най-вътрешния край на леглото си. Точно на няколко метра от него стоеше Хосок. Виждаше единствено гърба на танцьора, който се бе подпрял с две раце над скрина за дрехи, на който най-горното чекмедже бе отворено. Пръстите му барабаняха по дървото, Йонги дори не можеше да види лицето му иззад рамото му, защото главата му бе наведена напред. Тишийната се проточваща дълга и сякаш оглушителна, докато Хосок не се размърда, обръщайки се към Йонги. Чернокосото момче вдигна едвам-едвам главата си към танцьора, преди отново да ги отдели и засрамено да погледне в страни.
-И това е? - Попита Хоби, в едната си ръка държейки черен нашийник, е едно малко звънче най-отпред, закачено с черна панделка. А в другата си ръка имаше диадема с черни котешки ушички. Момчето разтръска оранжевата си коса, преди да направи няколко крачки напред, по-близко до Йонги. - В смисъл, да извадя ли и опашката?
-Окей, схванах. - Каза нервно Йонги, но все още не искаше да го поглежда. - Не е нужно да говориш толкова силно.
Хосок се усмихна, преди да се приближи до момчето, сядайки до него. Положи нашийника до босите крака на момчето, преди погледите им да се засекат. Оранжевокосото момче се усмихна половинчато, преди да прокара ръцете си през черната коса на Йонги, след което постави диадемата на главата му.
-Перфектни. - Усмихна се Хосок, дори не видя убийствения поглед на другото момче, преди да посегне и да вземе нашийника. - Черното ти отива хьонг.
Танцьора не получи нищо в отговор, затова си позволи да откопчае нашийника, но преди дори да се опита да го постави около шията на Йонги, по-големия го спря, раздразнена физиономия и присвит поглед.
-Не мислиш ли, че прекаляваш? - Сърцето на момчето биеше по-бързо от когато и да е било. Може би защото за пръв път виждаше това изражение, което сега бе изписано на лицето на другия. Хосок само се засмя, преди да махне ръката на Йонги от нашийника и бавно започна да го поставя.
-А ти не мислиш ли, че не си в позиция да ми нареждаш? - Прошепна му в ухото Хоби, преди да се отмести назад и да огледа момчето изцяло. Бледа кожа, тънко и стройно тяло, облечено само и единствено с боксерки и бялата тениска, а черните ушички, коса и нашийник контрастирайки прекрасно. Ръцете на по-големия започваха да треперят. Какво си бе по като бе пуснал възможно най-любопитния човек в стаята си? - И сега, какво?
-К-какво искаш? - Попита го тихо Йонги. Не знаеше точно в каква ситуация се намираше, дали бе подложен на подигравка или на нещо съвсем различно.
-Надали можеш да мъркаш? - Въздъхна разочаровано Хосок.
-За какво по дяволите гово--
Дори преди дори по-големия да може да се доизкаже, усети ръката на момчето под брадичката си, как нежно го погали, преди да продължи нагоре, точно под челюстта му, карайки Йонги да потрепери, а от гърлото му излезе безшумен звук, който само и единствено накара гласовите му струни да завибрират. Оранжевокоското стреснато отдръпна ръката си за миг, преди игрива усмивка да се покаже на лицето му. Тогава вече и двете му ръце бяха сграбчили Йонги, поставяйки големия в скута си, карайки думите му да секнат в мига в който ръката му отново погали онази точка, точно под челюстта му.
-Можел си значи...
-К-какво искаш? - Едвам каза Йонги, ноктите на пръстите му забивайки се в тениската на Хосок, а самото момче вече се бе изправило на колене, в опит да избегне прекалено приятните ласки на другия. - Х-хоби--
-Хьонг... - Прошепна Хосок, преди да се усмихне леко, вглеждайки се в шията на момчето. - Знаеш ли, че аз много харесвам котки?
