Гледната точка на Юнги
За няколко секунди всичко се случи. Той падна на земята и припадна. Опитах се да го свестя, докато линейката пристигне но без успех.
След няколко минути медицинската помощ пристигна и го заведохме в болница.
Повече от два часа разни доктори ходеха напред-назад без да обелват и дума.
Страхът да не го загубя отново обзе.
След още тридесет минути най-после единият доктор, този същият който го оперира преди цели две години излезе от интензивното във което бяха вкарали Чим.
-Докторе как е той? Добре ли е? - попитах с разтревожен глас.
-Не се притеснявайте. Г-н Парк е припаднал от шок.
-Какъв шок? Нищо не разбирам. Не съм му напомнял нищо.
-Може да сте му напомни ли без да разберете. Шокът от влетяващите го спомени за сега не е ясно дали е да хубаво или не. Но мога със сигурност да ви кажа, че той е започнал да си връща малка част от спомените си.
-Това е хубаво. Нали?
-За сега може да се каже, че е. Но ще видим как той отреагирва на всичко. Може за сега да забелязвате замаяност и главоболие при пациентът.
-Трябва да се грижа за него.
-Точно така не го изпускайте от поглед.
-Може ли да го видя?
-Да.
-Благодаря Ви, докторе.
YOU ARE READING
BROKEN
Short StoryКим Техьонг е зубъра на училището, който е подиграван редовно от своите съученици, но най-вече от своя доведен брат Джънкук. Той завижда на успехите на Техьон в училище и това, че е достатъчно смел да си признае, че е гей. Но Джънкук знае ли какви д...