Гледната точка на Джимин
-Джимин! - повика ме познат глас, който ме накара да се обърна точно преди да вляза в таксито.
-Ю-Юнги? - казах с трелерещ глас
Той дотича до мен и затвори вратата на таксито като ми попречи да се кача. Придърпа ме към себе си и ме прегърна.
Очите ми се напълниха със сълзи и тялото ми потрепери.
-Защо? - попита той тихо, докато аз зарових главата си във врата му.
-С-Съжелявам.
Юнги поклати глава и ме издърпа сключвайки поглед с мен. Той избърса сълзите ми с едната си ръка и леко се усмихна, казвайки ми:
-Знаеш, че каквото и да става аз те обичам. Не се опитвай да бягаш от мен.
-Н-Но как можеш да искаш да си с мен след като разбра, че съм болен?
-Ще се излекуваш аз имам вяра в теб. Знам, че моето Мочи не би се предал пред една (рандъм не толкова опасна болест) нали?
Аз кимнах главата си в знак на съгласие.
-Сега хайде обратно вкъщи, защото днес е много важен ден.
-Така ли?
-Да. Сватбата ни.
YOU ARE READING
BROKEN
Short StoryКим Техьонг е зубъра на училището, който е подиграван редовно от своите съученици, но най-вече от своя доведен брат Джънкук. Той завижда на успехите на Техьон в училище и това, че е достатъчно смел да си признае, че е гей. Но Джънкук знае ли какви д...
