Днес е понеделник и съм на училище. Ъгхх мразя понеделниците. Часът е 7:30. Станах и влязох в банята вземайки си бърз душ и си измих зъбите. Върнах се в стаята ми която изглежда така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Отидох до гардероба и си избрах какво да облека:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Оправих си косата. Гримирах се. Слязох долу за закуска.Мама беше направила палачинки. Закусих и излязох от къщата:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Изчаках Христина. Тя е на 16 години има кестенява коса и светло кафяви очи, висока е 1.70. С нея сме братовчедки от страна на майка ми. Много си я обичам. Видях я, че наближава кръстовището на което се чакахме всяка сутрин.
-Благоволи да се появиш.-казах усмихвайки се и я прегърнах.
- И аз се радвам да те видя.-каза тя и се засмя.
- Е ще тръгваме ли? Имаме първи час математика, а знаеш каква е Костова.
-Боже забравих, че имаме домашно. Напоследък успеха ми пада. Тази ако разбере, че съм без домашно пак ще полудее.-каза отегчено.
