Разгледахме цялата къща. Аз имам чувството, че ще се изгубя тука.
Тае- Хайде да ви покажем стаите, Dae.
Тити- Коя е Dae?
Тае- Тя е наша прислужница. Спокойно бебчо аз съм само твой.
Тити-Знам скъпи знам.-каза и от една малка стаичка излезе жена на около 30 или 40 години.
Dae- Добър ден.-каза и ни огледа.-Момент това да не би да е Мими?
Батко-Да, точно тя е.
Dae-О колко си пораснала. Последният път когато те видях беше на четири годинки.
Аз- Ъм..коя сте вие ?
Батко- Dae беше прислужница на майка ми и баща ми тоест на леля ти и чичо ти. И когато те взимахме в Корея и когато нямаше кой да те гледа те гледаше тя. Тоест ти беше нещо като бавачка.
Аз- Момент идвала съм в Корея и друг път. Ама..аз що не помня.
Батко- Защото беше много малка и затова не помниш...
Мони-Хайде искам да си видя стаята.
Яни- Да и аз също.
Тити- И аз. За тва, че айди.
Dae ни заведе до стаите. Отворих вратата на стаята си и се ококорих...тф??
Аз-Ама... това..това прилича на малък апартамент.-казах и погледнах Dae.
Dae-Юнги нареди това да е твоята стая защото си обичала подобни неща.
Аз-Ол. Ами.. добре тогава. Благодаря ти Dae.-казах, а тя ми се поклони леко и тръгна.
Погледнах отново към "малкия апартамент" честно казано наистина ми харесва. А и изглежда много уютно:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Влязох вътре. Разгледах го и много ми допадна. Влязох в дрешника за да си оправя багажа.
