𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|16|

Изведнъж някой влезе в стаята ми.

Аз- Мамо но какво правиш тук?-казах опулено.

Мама- Съжалявам че не дойдохме за рожденият ти ден. Но все пак успяхме да дойдем днес.-каза и ми се усмихна.
Ох мамоо...станах и я прегърнах.

Аз-А татко тук ли е?- попитах отдръпвайки се.

Мама- Да долу е говори си с Джимин.

Аз-С Джимин ли? Ама те кога се върнаха бе.

Мама- Преди малко. Ако искаш да слезем.

Аз- Мамо може ли да те питам едно нещо?

Мама- Разбира се миличка, питай.-каза усмихна ми се и кимна да продължа.

Аз-Защо не сте ми казали, че съм идвала в Корея преди?

Мама- Ами мила...малка си.-отсече тя. Ама сериозно ли?!

Аз-Мамо вече съм на 18.

Мама- Ох добре де печелиш ще ти кажа!- аз се усмихнах победоносно.

Аз-Слушам те.

Мама-Ами...ох знаеш че баща ти е по избухлив човек. И преди години с чичо ти се бяха скарали много сериозно и баща ти беше решен повече никога да не стъпи в Корея.
Ти беше едва на 5 годинки. Баща ти дори и беше против да се виждаш с Юнги въпреки че вие двамата нямахте никаква вина. И след две три години през които двамата братя нито си говореха нито се бяха виждали някак си се сдобриха.

Аз- Той сериозно ли?
А батко знае ли за това?- погледнах я ядосано.

Мама- Да.

Аз- Но защо не ми е казал?

Мама-Не знам мила.

Поговорихме си още малко и слязохме при другите.
Там бяха родителите на абсолютно всички ни. И си говореха. Даже и родителите на Мони Яни и Тити бяха тук.

Аз отидох и прегърнах татко и поздравих всички.

Аз- Мамо къде са другите?

Мама- В другият хол.- да, тази къща има два хола.

Отидох там. Играеха на истината или предизвикателство. Ох боже пак ли тази игра.

Аз- Хей.

Яни- Хей ще играеш ли?

Всички ме погледнаха.

Аз- Ама разбира се.- казах и се засмяхме.

Седнах на земята до Мони.- Ам хора защо родителите ни са тук?

Арем- За да ни проверят дали все още сме живи.-каза а ние се засмяхме.

Куки завъртя шишето. Падна се батко да пита Арем.

Арем- Предизвикателство.

Батко- Добре предизвиквам те да направиш шпагат.

Арем- Моля? А не така ши са разчекна, че после не мойте ма събра.

Ви- Брат не забравяй, че този път няма да пием шотове а ще се поливаме с вода.
Щото родителите ни са тук.

Арем- Хах направо поливайте.-каза и батко го поля с шише вода.

Арем завъртя шишето и се падна Тити да пита мен.

Аз-Знам, че ще съжалявам докато съм жива но дай предизвикателство.

Тити- Права си наистина ще съжаляваш.- каза и ме погледна с дяволита усмивка.- Предизвиквам те да отидеш при Джимин да седнеш в него да се утъркаш хубаво и да го целунеш за много кратко ама така едвам да си докоснете устните.

Ето новата глава. Малко късно я качвам ама. Извинявам се ако има правописни грешки. Обичкам вии❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️!!!!