Гледна точка на Мими.
Събудих се заради нечий смях.
Измънках недоволно и се поогледах.Осъзнах че седя в Джимин който си говореше с другите. Явно съм заспала върху него.😅
Забеляза че съм се събудила и ми се усмихна след което ме целуна по челото.
Тити-Ал мамето се събуди.
Аз-Толкова много ли съм спала?-казах протягайки се.
Мони-Само няколко часа.
Аз-Колко е часа?
Мони-19:30.
Аз-Ол.-казах и се опитах да се изправя от Джимин но той не ми позволи.
Джимкн-Стой си тук.
Аз-Оф добре.
Джин-До десет минути ще сме в Сеул.
Джимин-А довечера ще дойдат родителите ни.
Аз-Зашо?
Тити-Щот той им се похвали че си казала ДА, развълнувано кат някоя кифленска ученичка която е получила тройка на теста по математика.-каза а ние се засмяхме.
Джимин-Не беше точно така...
Тити-Тиху ся.
Аз-Ам хора къде е Хея?
Тити-Ами тъй като не искахме да ви провали момента я заключихме в тоалетната и после ЛЕКО я забравихме и кат са сетихме за нея тя беше заспала там и решихме да си постой още малко там.
Аз-Алее.
Мони-Абе момчета тя изобщо добра ли е в танците?
Хоби-Ами всъщност е...... много зле!
Тити-Ми тогава ква работа има при вас?
Тае-Ми пада се няква племенница на мениджъра и да.
Ани-Айде Джордан номер две!
Тити-Да ама тая се върти около всички ви.
Мони-Ми кат не става разкарайте я и толкоз!
Арем-Ми уж от уважение към мениджъра ама тя пък вече не са търпи.
Яни-Не аз наистина не ва разбирам какво толкова против момичето имате?!
Тити-Ми хубу ма утре кат преспи с Джонгкук ща видим и тебе!
Яни се опули.
Яни-Мършата да си заминава!
Ние се засмяхме.
Тъкмо щях да кажа нещо когато телефона ми звънна.
YOU ARE READING
𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞
FanfictionВъпреки всички препятствия през които ще минат те винаги ще бъдат заедно! Прочетете и ще разберете!