𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐨𝐫 𝐇𝐚𝐭𝐞

|93|

Гледна точка на Мими.
Събудих се заради нечий смях.
Измънках недоволно и се поогледах.

Осъзнах че седя в Джимин който си говореше с другите. Явно съм заспала върху него.😅

Забеляза че съм се събудила и ми се усмихна след което ме целуна по челото.

Тити-Ал мамето се събуди.

Аз-Толкова много ли съм спала?-казах протягайки се.

Мони-Само няколко часа.

Аз-Колко е часа?

Мони-19:30.

Аз-Ол.-казах и се опитах да се изправя от Джимин но той не ми позволи.

Джимкн-Стой си тук.

Аз-Оф добре.

Джин-До десет минути ще сме в Сеул.

Джимин-А довечера ще дойдат родителите ни.

Аз-Зашо?

Тити-Щот той им се похвали че си казала ДА, развълнувано кат някоя кифленска ученичка която е получила тройка на теста по математика.-каза а ние се засмяхме.

Джимин-Не беше точно така...

Тити-Тиху ся.

Аз-Ам хора къде е Хея?

Тити-Ами тъй като не искахме да ви провали момента я заключихме в тоалетната и после ЛЕКО я забравихме и кат са сетихме за нея тя беше заспала там и решихме да си постой още малко там.

Аз-Алее.

Мони-Абе момчета тя изобщо добра ли е в танците?

Хоби-Ами всъщност е...... много зле!

Тити-Ми тогава ква работа има при вас?

Тае-Ми пада се няква племенница на мениджъра и да.

Ани-Айде Джордан номер две!

Тити-Да ама тая се върти около всички ви.

Мони-Ми кат не става разкарайте я и толкоз!

Арем-Ми уж от уважение към мениджъра ама тя пък вече не са търпи.

Яни-Не аз наистина не ва разбирам какво толкова против момичето имате?!

Тити-Ми хубу ма утре кат преспи с Джонгкук ща видим и тебе!

Яни се опули.

Яни-Мършата да си заминава!

Ние се засмяхме.

Тъкмо щях да кажа нещо когато телефона ми звънна.