My life as idol!!! TAEKOOK

~8~

Вече беше станало 10:00 часа и аз току-що се събудих. Огледах се и видях как Куки се бе сгушил в мен сякаш сме за последно заедно. Така започнах да си играя с косата му, а той взе, че се събуди и развали момента. Започнахме да си говорим:
- Добро утро Куки.
- Добро утро ТеТе.
- Как спа?
- Добре с изключение. Телефонът ти звъня и човека,с когото говорих каза да ти предам, че Намджун те е търсил.
- Благодаря, но няма да му звънна понеже не сме си говорили от много години.
- И защо ТеТе?- каза видимо притеснен Куки.
- Ами историята започна преди около седем- осем години,когато бяхме гаджета. И ако ще питаш не спрях да общувам с него само, защото ме заряза.
- А защо спря да говориш с него?
- Точно преди две години бяхме излезли с приятели,вече бяхме скъсали. Бяхме доста хора и стана много късно. Намджун ме изпрати до нас. Два дена по-късно той....той....той...
- Какво ти направи?- попита този път уплашено.
- Той м- ме и- и-и-изнасили!- казах,като започнах да плача.- Аз не исках да ти кажа,но ти разбра име и щеше постоянно да ме питаш какво се е случило и затова реших да ти го кажа в прав текст. И в крайна сметка аз отново съм онова нищожество, което бях преди да те срещна!
- Не Те ти не си нищожество ти си ми гадже, а аз от моя страна ще съм тук до теб, колкото време трябва, за да се успокоиш! И искам да запомниш думите ме. АЗ ВИНАГИ ЩЕ СЪМ ДО ТЕБ!
~~~~~~~ГТК~~~~~~~
След доста плакане,викане и чупене неща от страна на Техьонг, успя да заспи. Лошото беше,че заспа върху мен и аз нямаше как да му направя изненадата, която бях замислил. Взех си телефона и видях,че имам съобщения от Джимин и Юнги. Естествено аз не им отговорих, защото бях зает да се наслаждавам на момента.
По едно време чух как Техьонг извика и подскочи. Заплака, а аз го прегърнах и му казах,че всичко ще е наред. Тогава започна да ми обяснява какво е сънувал:
- Куки а-аз сънувах,че Н-н намджун те отвилича и пребива, а аз само стоя отстрани и го наблюдавам без да правя нищо.- започна да реве.
- Спокойно ТеТе аз съм тук, а това е било само един кошмар.
След това отново го прегърнах. Той като че ли започна да се успокоява и отново заспа в прегръдките ми.
Стана 13:30, а ние все още бяхме в леглото. Техьонг се опита да стане и да отиде някъде, но аз не го пусках. Прегръщах го силно и не исках да го пускам, но трябваше,защото и двамата бяхме гладни. Слязох долу в кухнята и започнах да приготвям закуска, когато тя беше готова извиках на Те да дойде,а от горния етаж се чу само едно падане. Веднага се качих горе за да видя, че Те се е пребил и най-вероятно си е счупил ръката. Заведох го в болницата,която беше до апартамента ни. След дълго чакане лекарите доведоха Те и аз вече бях по-добре. За жалост той наистина си бе счупил ръката.

Вече се прибрахме, а пътя той мина в мълчание. Започнах да се храня и когато чух гласа на Те се сетих,че той не може да се храни сам. Нахранихме се и се качихме отново горе в леглото. Там си пуснахме филм и неусетно сме заспали прегърнати.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Хей хора това е новата глава и знам,че всъщност книгата не става за нищо. Това е най-голямата тъпотия, която съ писала. Така за мен тази книга стана една БОЗА, а за вас нз. Ще се опитам и утре да кача,но не обещавам.
Чао сладки. Обичкам ви!!!