Fire And Ice [FF. J.JK+K.TH] VKOOK(complete)

29

Куко: Н-няма да кажа на никой. Само спри.~момчето въздъхна и се отдели от него.

Югьом: С кой ходиш?~намръщи се.

Куки: С Техьонги.~усмихна се широко.

Югьом: Вие не сте ли братя?

Куки: Доведени.~повдигна рамене.

Югьом: Добре. Излизаме от тук...само не казвай на Техьонг за това.! Сериозно...не знаех, че сте заедно.~другия кимна.~И сме приятели?

Куки: Добре.~усмихма се.
Двете момчета излязоха отвън срещайки се с ужасяващия поглед и стъписаното тяло на Техьонг.~ Т-те...~ в следващия момент той бе скочил върху Югьом и го удряше с цяла сила в лицето, искайки да му счупи скулата или носа му.~СПРИ!~седеше встрани, гледйки как Техьонг едва убива човек.
По-големия замръзна на място.
От юмрука му до лицето на момчето ги деляха няколко сантиметра.

Изправи се от него с безразлично изражение, изми си ръцете и прескочи тялото на момчето.

Техьонг: Сам се прибирай.~хвърли му ключовете и излезе.

Куки: Техьонг, не е това, което изглежда. Знам, че звучи клиширано, но наистина не е това, което изглежда...

Техьонг: Не ми пука.~говореше, обърнал му гръб.
Изчака още няколко секунди и се омете от тоалетните.

Джимин: Какво стана?~попита, чакайки го пред вратата.
Техьонг излезе пред входа ня училището, преследван от Джимин.~Техьонг?

Техьонг: Нищо. Шибаната курва, Джънгкук, реши да се ебе с, който му кефне, това стана. Нека така да е.~въздиша.~Отивам да се разходя. Идваш ли?

Джимин: Този месец имам много отсъствия...

Техьонг: Разбирам. Ама ако беше Юнги, веднага щеше да се съгласиш. Ама нали съм Техьонг и... изобщо кой го ебе за него.?~обърна се и тръгна, качвайки се в колата си.

Джимин се почувтсва виновен и за това реши да притича до Те, обаче той нарочно запали и тръгна.
Момчето беше право. Ако беше Юнги, Чим веднага щеше да се съгласи. Най-добрият му приятел беше в кофти настроение, а той го остави. Какъв глупак беше само.
От друга страна, Техьонг имаше нужда да остане сам.

Щом потегли, тръгна към любимото си място.
То беше извън града. На едно високо, и наистина красиво местенце.
Нямаше никой, почти целия град се виждаше от там.

Той седна на капака на колата си и се облегна на стъклото, взирайки се в небето.

Искаше да убие Джънгкук и Югьом.
Беше им толкова ядосан.
Отношенията им от този ден нататък, може би щяха да се променят.
Или Техьонг щеше да го подминава?
Всичко зависи от (шибания автор) по-големия.

~~~~
Надяам са да ви е харесала и да няам грешки, че ме мързи да ги оправям...