Fire And Ice [FF. J.JK+K.TH] VKOOK(complete)

35

Искам да направя глава, специално за Вашите въпроси към героите.
Въпроса ми е: Вие искате ли?
Не се срамувайте😂
Всичко може да попитате.
Към всеки един герой в "книгата". Абсолютно всеки един.
Даже и майка им.
:)
Та...Вие искате ли?
Ще я направя ако поне 15 човека отговорят така, че...нз.

Куки: Т-Те.~извъртя се към него със сълзи на очичките.~Х-Хоби.~започна да сочи екрана на телефона си.
Техьонг взе устройството от ръцете му и прочете съобщението.
Въпреки, че не бяха близки, наистина щеше да му е тъжно за Хоуп.
Цели седем години в един клас. Помагал му е за тестове.
Често разговаряха.
Излизаха дори.
И сега изведнъж да ти сервират това~Д-да отидем до тях. Моля те!~задърпа ръката му.~И-искам да го видя.

Техьонг: Той каза...

Куки: НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! Аз казах, че искам да го видя. И сега ще отидем до тях.~задърпа ръката на момчето.
Двамата тръгнаха към Хоуп.
Съобщението ли?

" Заминавам. Някъде дълеч от всичко и всички.
Не мога да стоя повече тук.
Мислих си, че с теб поне сме приятели, а щом чуеш Техьонг и веднага при него тичкаш.
Не казвам, че той е виновен.
Сам си си виновен.
Нямаш дори време за мен.
Не идвай до нас, нито се опитвай да се свържеш  с мен по някакъв начин!"

Щом стигнаха до вратата на Хоуп, Кук клекна и взе ключа от, под саксията.
Отключи и за негово щастие, Хоуп седеше на дивана все още.

Хоби: Аз нали ти казах да не ме търсиш?~намръщи се и се изправи.
Малкия отиде до него и го гушна.

Куки: Съжалявам! Наистина! Не исках да те наранявам така. Дори не се усещах.~Хоуп го издърпа от себе си и отстъпи назад.

Хоби: Не искам да се караме. По-добре си тръгни. Ще говорим друг път, когато малко ми е минало.~отстъпи отново назад.
Чувствайки е манипулиран до някаква степен, лъган и използван, не искаше да говори с никой.
Юнги му дойде малко в повече. Понеже си призна чувствата към него, и по тази причина Хоуп беше извикал Кук в тях.
Така и не дойде. А имаше голяма нужда от него.
Такива малки неща, водят до разруха на приятелството, според Хоуп.

Куки: Извинявай!~сведе глава.

Хоби: Разбирам. Просто излез! Не искам да се караме допълнително.

Куки: Не се караме. Искам да поговорим.~погледна към него с намръщено изражение.~Искам да знам, защо се държиш така!~настоя.

Хоби: Сериозно? Искаш?~повдигна вежда, а Кук кимна.~Техьонг, излез!~момчето излезе и се подпря на вратата.~ Кхм...от няколко месеца едва ме търсиш! Видя се, че съм само като изтривалка. Мислиш ли, че ми е приятно всеки ден да ме игнорираш заради Техьонг? Или като излезем, единствената тема да е той. Ама естествено! Защо въобще да ти пука. Само, когато имаш зор ме търсиш.~усмихна се.~Къде беше, когато си изревах очите заради шибаното копеле?
Знаеш ли колко зле се чувствах? Знам. Звучи филмирано, но нали за това са приятелите. За да ти помагат в трудни моменти. Не си ми нужен вече. Като ми трябваше, те нямаше. Ми ебал съм те сега! Напусни!~Кук седеше с ръце в джобовете, слушайки го.
Боже...наистина бе виновен той.
Ако беше отишъл онзи ден. Ако поне му беше звъннал.~Не ме гледай така! Просто излез! Това е. Като толкова не можеш без пениса на Техьонг, тогава отивай!~обърна му гръб и влезе в кухнята.~Бах ви и номерата, и всичкото.~каза тихо и ритна стола на масата, карайки го да падне и да се търкулне до, почти края на стаята.
Вдиша и издиша, няколко пъти.
Сърцето му биеше като лудо, а да не говорим за мислите му. Искаше да крещи, да блъска, да чупи, но все пак, малко или много, се съобразяваше с Кук. Веднъж беше изпаднал в такова състояние и Джънгкук беше доста...стреснат. Треперешв от страх.
Въпреки, че са скарани, Хоуп не искаше да си изкарва нервите върху него. Наистина го ценеше.

Изпи няколко чаши вода и седна на масата.
Сведе глава и бавно започна да плаче.
Нервите му и всичко останало минаваха по този начин.

Извади телефона си от задния си джоб и го отключи. В същото време получи и съобщение от Кук.

"Тръгнах си. Знам, че не искаш да ме виждаш и...просто исках да ти кажа, че съжалявам.
Наистина се чувствам ужасно. Не съм мислил, че те обиждам или наранявам по някакъв начин. Обичам те❤.
Ти си единствения ми приятел, който не ме е оставял в труден момент.
Този, който винаги е до мен, когато имам нужда от някой.
Този, който търпи лиготията в мен.
Този, който търпи истинския мен.
Знам, егоист съм. Глупак съм. Разбирам те напълно. Но...въпреки, че си ми сърдит и не искаш да ме виждаш...не заминавай.! Моля те! Няма с кой отново да се смея на глупости, макар и дори един пръст ^-^
Не си мисли, че мисля за себе си! Просто...няма какво да правя без теб.
Отново съжалявам. Можеш да крещиш и чупиш колкото искаш. Изкарай си гнева!
Успокой се и ме извикай!
Дори и в 03:00 часа. Ще дойда. Осъзнах грешката си и ще се опитам да я поправя.
Обичкам те ^-^"

Хоуп се усмихна и се изправи, взимайки си вредни храни и, сядайки пред телевизора.

~~~~~~
Блях! Знам, че е депресарско ама тъй тряа да е. Поне в тъс глава.
Ъ...знам, че не съм качвала 3/4 дена...ама то тва щот няах идеи :)
Доооооо следващия път.
^-^