Fire And Ice [FF. J.JK+K.TH] VKOOK(complete)

39

23:45

Малкия се смееше като полудял на шегите на Чаньол, дори вече го болеше корема от смях.

Чаньол: Като бях в училище, имаше едно момиче, което винаги ми оставяше любовни картички в шкафчето и си мислеше, че не знам кой е. Пък тя не знаеше, че съм обратен. Стана един фейл. Ама пък беше забавляващо, защото картичките, които ми подаряваше, аз ги давах на кръша ми.

Куки: Ти си лош човек.~засмя се.

Чаньол: Всъщност на нея дори не ѝ пукаше. Не знам защо се занимаваше с мен...

Куки: Имаш по-хубави ученически години от мен.~отпусна се на дивана и отпи от алкохола в чашата си.

Чаньол: Всичко с времето си, мъник.~ощипа бузките му и се изправи, отивайки в кухнята.~Искаш ли да ядеш нещо?

Куки: "по възможност, Техьонг" Може би.~Чан се върна с няколко чипса и сандвичи.

Чаньол: Не пий много! После ще повръщаш. А и не искам да имаш проблеми с гаджето ти.

Куки: Мани го тоя. Позволява си да ме командва.~намръщи се и седна по турски на дивана.

Чаньол: Просто ревнува. Разбирам го...

Куки: Не му обръщай внимание! Да се научи как да се държи човешки.~извъртя очи.~Да не говорим за това. Работата е сложна.

Чаньол: Щом казваш.~повдигна рамене.

°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•

Джимин: Какво? Защо е там? Техьонг ще откачи!~изправи се рязко, докато седеше на дивана в Юнги.

Хоби: Знам, знам. Просто...не можах да го спра. Този Чаньол му взима ума. И ако продължава така, наистина ще им провали връзката...

Джимин: Знаеш ли къде живее този?~изкара си дрехи от гардероба и пусна високоговорителя.

Хоби: До колкото разбрах, блока до моста.

Джимин: Какво прави там? Добре, добре. Ще отида до тях. На кой етаж е?

Хоби: Какво ще правиш?

Джимин: Как какво, бе? Ще заведа Кук, където му е мястото. Не може да седи в този Чаньол. И да излиза с извинение, че е у вас. Техьонг знае, че си тръгнал! Дори не мисли какво прави!

Хоби: Добре, добре. Не се ядосвай допълнително! На четвъртия етаж е. И внимавай!

•°•°•°•°•°•

На вратата се почука и Кук стана от Чаньол.

Куки: Да не си канил някого?~другия поклати глава и отиде, отваряйки.

Джимин: Ти ли си Чаньол?~момчето кимна и Кук ококори очи.~Кук е тук, нали?

Чаньол: Да.~повдигна едната си вежда и Чим влезе като у тях си. Щом видя малкия пиян, се ядоса още повече.

Джимин: Какво си мислиш, че правиш? Защо си тук!? Знаеш ли Техьонг как ми цивреше с часове!?~хвана Кук за ръката и го изведе на сила, въпреки протестите му.
Щом слязоха долу, Джънгкук веднага тръгна напред ядосан, а Джимин бягаше с малките си крака подир него.~СПРИ!~момчето спря на място и Чим го настигна най-накрая.

Куки: Ще спрете ли целия свят, да ме командвате?! Имам си живот, мамка му! Научете се веднъж завинаги, че не само вие може да правите каквото искате.

Джимин: Нека поговорим.~каза тихо и Кук седна на една скамейка, чакайки отговор.~На Техьонг наистина му е тъпо.

Куки: И аз к'во?

Джимин: Не се дръж така с него! Влязал си му под кожата.

Куки: Не ми пука. Да се научи да се държи човешки. Не съм кукла или дете.

Джимин: Ще говорите за това с него. Просто му го обясни по деликатен начин. И не разбира от първия път. Наистина те обича и от ревност не знае какво прави.

Куки: А-аз...целунах Чаньол.~погледна към по-големия.

Джимин: Само това, нали?~Кук кимна.~Добре. Той няма да разбира за това, ако...спреш да се занимаваш с този.~Джънгкук се усмихна и поклати глава в съгласие.~Хайде, да те прибирам.

•°•°•°•°•°•°•°•°•

Момчетата влязоха и Джимин седна за да си почине.

Джимин: Техьонг, имаш гости!~кресна от всекидневната.

Техьонг: Кажи им да се хвърлят през прозореца.~Кук влезе в спалнята и видя гаджето си, обърнат по корем на леглото.

Куки: Добре, ще се хвърля.~усмихна се и големия рязко се обърна към него. Щом го видя, се изправи и го гушна силно.
Малкия започна да се чувства виновен за това, че е целунал Чаньол, но пък...нали Техьонг няма да разбере. Това е важното.

~~~~~~~~~~~~~~~

Добавете ме в снапчат :)
Ше си правим дни :)
Живи и здрави :*