Ти Си Само Моя

Глава 9

След като влезнахме вътре и Алекс и Джейк се поздравиха с Анджи седнахме да си говорим.

Аз: Хораа.

Анджи: Кажи.

Аз: Хайде да ядеме. Гладна съм.

Алекс: Хайде. Двамата с Джейк знаем едно хубаво място.

Аз: И тук може да ядеме.

Джейк: Няма такива.

Анджи: И преди ли сте идвали тук?

Алекс: Ами да.

Аз: Добре хайде да тръгваме.

След още пет минути станахме и се запътихме към колата на Алекс.

Аз: Къде щи отидем?

Алекс: Изненада.

Анджи: Амаааа..

Аз: Ние не обичаме изненадите.

Джейк: Е ами ще се наложите да ги заобичате.

След 30 минути в спорове за това да ни кажат момчетата къде отиваме стигнахме.. и аз не знам къде.., но имаше река както и един мост. А точно в края му имаше една къща. Беше малка и ми се стори уютна.

Аз: Къде сме?

Алекс: Това място преди нас го нямаше. Но един ден докато се разхождахме с Джейк го намерихме и ето резултата.

Анджи: Леле..

Джейк: Хайде да влизаме.

След тези негови думи влезнахме вътре.

Анджи: Ехааа..

Аз: Доста е уютно мястото.

Алекс: Да такова е. А най хубавото е, че тук се мисли доста спокойно.

Джейк: Добре. Във кухнята има всичко което ни трябва за един хубав и спокоен обяд сред природата.

Аз: Но как?

Алекс: Имаме си начини.-каза и ми намигна.

И така целя ден ни мина във смях, пеене, танцуване и много, много ядене.
Скоро щеше да се стъмни и затова станах от земята.

Аз: Хора наистина ми е приятно само, че трябва да се пребираме.

Ансжи: За жалост да..

Алекс: Добре хайде качвайте се в колата и ние след 5 минути с Джейк ще дойдем.

Аз: Оке.

И така двете с Анджи се качихме в колата и почнахме да си говорим докато момчетато не дойдоха. И потеглихме за нас.
Тъкмо спряхме пред нас и Алекс свали прозореца на колата си.