От различни светове

(2) Чувството...

- Позволи ми да те обичам!

*****

Не знаех как да говоря нормално с него. Минах няколко дни в които ми бе толкова странно да говоря нещо с него.

Беше ми някак... неловко да говоря с него все едно не се е случило нищо между нас..

Както всяка вечер през която не съм на работа и сега седях в кухнята и пиех, за да се разсея малко. Беше трудно да държа чашата или да пия, защото ръката ми все още трепереше и не спираше.

Гледах я и плачех...дори не можех да се напия. Когато отново излях водката си върху себе си, пуснах чашата на масата и се хванах за главата. Започнах да плача както обикновено и да оплаквам съдбата си.

- Какво става?- чух гласът на Раян из зад мен.

Бързо изтрих сълзите си и хванах ръката си, за да не забележи.

- Отново ли пиеш?- седна срещу мен на масата.

- Не ми се получи.- показах петното на блузата си.

- Какво и' има на ръката ти?- посочи дясната ми ръка.

- Моля?!- изненадах се от въпроса му.- Нищо и' няма...

- Знам, че ръката ти трепери...Али колкото и усърдно да я криеш...знам, че трепери постоянно.

- Как така знаеш?

- Не можех да ме излъжеш. Ако другите не обръщат внимание...това е лично, техен проблем.- гласът му беше равен и спокоен. Беше сигурен в думите си.- Покажи ми я!

За момент се замислих, но оставих мислите си и бавно вдигнах ръка. Вдигайки я във въздуха, трепета се усили.

- Говорих със Стюарт. От колко време си така?

- От година и половина....

Настъпи гробна тишина. Никой от нас не смееше да каже каквото и да било. Раян явно обмисляше това което казах, защото беше забил поглед във празната маса.

- Някой знае ли освен мен и Стюарт?- каза след дългата тишина.

Поклатих глава отрицателно.

- Какво си мислеше?- извика и удари по масата.

Ако до сега говорехме спокойно и той обмисляше всяка своя дума, сега той беше изгубил контрол. Викаше, удряше по масата, опитвайки се да приеми глупавите ми постъпки.

- Защо си причиняваш това? Колко още ще се третираш като някое животно?До кога ще позволяваш на всички да те мачкат?