Днес...днес..

930 68 12
                                    

Доминик или Юрий

И двамата твърдяха, че ме обичат.

И двамата твърдяха, че биха дали живота си за мен.

И двамата постоянно бяха около мен. "Грижеха" се за мен.

И сега вече месец от както Доминик върви след мен, убеждаваики ме, че ме обича.

Не знаех какво да правя.

Бях объркана.

Бях наранена.

Родителите на Юрий разбрах за мен. Нито майка му нито баща му бях очаровани от това, че той има чувства към мен.

Натали и Касандра също разбраха, че Доминик върви след мен. Все още не са се появявали пред мен, но съм обедена, че скоро ще стане и това.

- Защо бягаш от мен!- Доминик отново ме спря.

- Не искам...да ме боли отново.- събрах смелост да му кажа.

Оплиташе ме в мрежите си и ме объркваше. Развалеше представата ми и чувствата ми към Юрий.

Пречеше ми.

Щастието, което изпитвах...отнемаше и щастието, което търсех толкова време. Отново изпиваше живота от мен.

- Няма да те боли...аз ще излекувам раните ти...

- Раните, които ти направи...раните в които ти дълбаеше.

- Защо ме наказваш?

- Защо ти ме наказа...

- Доминик?!- чух пискливият глас на Натали.- Защо си тук?- дойде до него и ме изгледа надменно.

Вдигна главата си високо и ме погледна с кранчето на очите си, опитвайки се да ми покаже нивото си...положение, което беше фалшиво.

- Майко остави ни!- Доминик веднага я отпрати.

Добре, че в кафенето нямаше никого и никой не гледаше случващото се. В интернет отново започнах да се появяват някакви статии глъсейки, че с Доминик сме заедно и много други. Не исках името ми отново да е свързано с тях. Това ме обиждаше.

- Какво имаш да правиш ти с тази?- погледна ме злобно.

- Тази си имам име!- казах със същия злобен поглед.

- Не искам да разговарям с такива долни същества като теб!- гледаше на другата страна докато говори с мен.

От различни световеWhere stories live. Discover now