Wolf

-12-

Дойонг излезе от апартамента, заключвайки вратата и сложи слушалките в ушите си, пускайки някаква песен. Излезе от блока и се усмихна на съседката си. Тръгна към училищната сграда, усмихнат. Не знаеше защо, но много искаше да види Джехьон.

- Дойонг. - чу едно приглушено повикване и се обърна, виждайки широко усмихнатият тайландец.

- Здравей, Тен.

- Защо си толкова усмихнат?

- Защото след малко ще видя Дже. - това всъщност не беше лъжа. Наистина искаше да го види.

- Толкова сте сладки вие двамата. Как стана всичко?

- Ами...

- Дойонги! - Дойонг се обърна, виждайки Джехьон, който буквално бягаше към него, за да го прегърне. Чернокосия тръгна към него, и когато го приближи, скочи, увивайки краката си около кръста му. - Липсваше ми.

- И ти на мен. - отвърна Дойонг и нежно целуна устните му, а розовокосия веднага му отвърна.

- Влюбените гълъбчета, спрете да се натискате по средата на двора на училището. - каза Тейонг седеше малко зад тях.

- Това, че ти си самотен не е наш проблем. - каза Джехьон и пусна Дойонг, отново целувайки устните му.

- Аз какво да направя, че в това училище няма никой, който да е подходящ за мен?

- Всъщност има един. - каза Дойонг и се усмихна

- И кой е той?

- С червена коса е, не е кореец и се казва...

- Нека позная. Казва се Юта, нали? - отвърна Тейонг, скръстил ръце пред гърдите си.

- Колко си умен само.

- Майната ти, Дойонг. - каза задъхано японеца, който туко-що се бе появил и се подпря на колената, опитвайки се да си поеме въздух. -Хайде да влизаме, че ще закъснеем.

- Ама ти бяга ли до тук? - попита Тен

- Ми не, Тен. Летях до тук. Ти как мислиш? - отвърна леко раздразнено червенокосия и тръгна напред, следван от останалите. -Някой да е писал домашното по корейски? - попита Юта, когато седна на чина си и Тейонг му метна тетрадката си. - Златен си.

- Знам.

- Не прекалявай.

- Извинявай. Хубаво е пак да си говорим така. Като... приятели.