Wolf

-20-

- Дже-джехьон. - изстена Дойонг

- Какво има?

- Б-боли.

- Знам, но след малко ще се чувстваш повече от прекрасно.

- Ама то наистина много боли.

- Ти го поиска. Предупредихте, че може да те боли, но ти каза, че не ти пука.

- Не очаквах, че ще боли толкова. - изстена отново чернокосия

- Спокойно, почти свърших.

Скоро Джехьон стана от леглото и Дойонг се отпусна, дишайки тежко.

- За доброто на всички, моля те, не ставай масажист. Имаш прекалено силни ръце.

- Не съм аз виновен, че си заспал на дивана, и че след това си паднал от него и цяла нощ си спал на пода. А и все пак вече се чувстваш добре, нали?

- Да. По-добре е. Но трябваше ли да си толкова груб и да натискаш толкова?

- Нали сега се чувстваш добре? Спри да мрънкаш. - скара му се Тен

- Вие от кога сте в стаята? - попита Джехьон

- През цялото време бяхме тук. - отговори му Тейонг, като притисна Юта повече към себе си, който от своя страна сложи ръце на гърдите му, опитвайки се да го отдалечи малко от себе си, но разбира се беше безуспешно.

- Нали знаеш, че сега Джейсън не е наоколо и няма нужда да седя в скута ти? Особено по този начин. - японеца скръсти ръце и се намръщи.

Тейонг сложи ръцете си на задника му и го притисна възможно най-много към себе ми, усмихвайки му се чаровно.

- Ако ще се чукате, нека не е пред нас и да не е тук. - каза Дойонг и се сгуши в Джехьон, който тъкмо беше легнал на леглото.

- Ще спиш ли? - попита го розовокосия

- Да. Смятам да поспя малко преди да отидем в онзи клуб.

- Добре. Тогава всички се разкарайте от тук. Сладкото ми зайче ще спи, а като ви знам вие само ще му пречите. Няма да ви изпращам. Знаете къде е вратата.

- Ама ти гониш ли ни? - Джони се направи на шокиран и , драматизирано, хвана сърцето си.

- На какво друго ти прилича? И не е нужно да драматизираш. А сега, вън. - каза Джехьон и се обърна към Дойонг, който вече беше заспал, и го прегърна, целувайки нежно челото му.