"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 6 /Memories/

Отново прекарах ноща в премисляне.Не знам от колко време съм в тази мина,но с всяка изминала секунда прекарана тук,разбирам колко много тайни са заровени на това място.Сякаш се опитвам да наредя пъзел от 1000 части без да си имам на представа,как изглежда той.

Безсънните нощи се увеличаваха,а с тях и моята умора.Но когато затворех очи,винаги виждах окървавените тела на приятелите ми.Колкото се опитвах да сдържам емоциите си и да се правя на силна и смела,толкова по-бързо се пречупвах,когато Хари си тръгнеше.Сърцето ми се разкъсваше на хиляди парчета при мисълта,колко много страх са изпитали те.Дали ги е боляло много?Дали са се чувствали самотни?По-добре да бях влязла с тях и да умра заедно с тях,от колкото да изпитвам неописуемата болка от загубата им.

Сега беше един от моментите,в които човек се чувства безсилен и безпомощен.Момент,в който ни се иска просто този ден да не се беше случвал.И съжалявам с цялото си съзнание и душа,че не успях да се сбогувам с тях.Та аз дори не знам къде се намират!Дали са погребани?Дали душите им почиват в мир?

Сълзите ми бавно се стичаха по лицето ми,а спомените ми минаваха като лента пред очите ми.Спомени на радост,любов,тъга.И макар това,не бих заменила тези спомени за нищо на света.Липсват ми.Липсва ми прегръдките на Джош,липсват ми среднощните ни разговори с Вероника,липсва ми караниците с Рики,липсват ми всичките подмятания на Алекс,липсват ми разходките по мола с Мелани.По дяволите,липсват ми толкова много!Липсва ми старият ми живот.Дори ми липсват родителите ми,които рядко виждах.

Може и животът ми да не беше перфектен,но ми липсва.Липсва ми да се събуждам в топлото си легло и да пия кафето си на терасата.От както съм тук,не съм виждала дори слънцето!

Опрях глава на стената и погледнах нагоре.Около мен всичко беше мрак.Дори в съзнанието ми има само мрак.Въздъхнах силно и се опитах да се свия по възможно най-удобният начин,но стената и пода не са най-удобното място.

Хари още не се е върнал и се радвам за това.Предпочитам да съм сама в този момент,а пък и той само ми носи купчини въпроси с присъствието си.Все още се опитвах да се добера до него,но той беше толкова труден за разгадаване,мамка му!Защо всичко покрай него трябва да е толкова объркано и потайно?От както го видях,усетих колко много тайни носи в себе си.Колко много болка.