"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 24 /Sometimes fate has to take,to give you/

С Хари тичахме през гората може би вече от час,но аз не усещах никаква умора.Чувствах се толкова...свободна.Като птичка,която е избягала от кафеза си.
Когато си бил толкова време в мрак,светът отвън ти изглежда много по-различен.Липсваше ми синьото небе,зелените гори,песните на птичките.Ако не се налагаше да бързам,щях да помоля Хари да намалим скоростта малко.

Като говорим за Хари,с него през повечето време не си говорехме.Случваше се да ме попита дали съм се изморила и после продължавахме да тичаме през гората.Ръката му държеше моята и благодарение на този малък жест се чувствах в безопасност,а в душата ми имаше малка светлина надежда,че двамата ще се измъкнем от коварните лапи на Дейвид и ще заживеем щастливо,като в приказките.Но за съжаление ние се намираме в реалният свят,където щастливият край е рядко нещо.
Макар и да се надявам с Хари да заживеем "нормално",една част от мен ме дълбае от вътре още от както ударих Дейвид - ами ако Хари иска да продължи сам?
Ето от това се страхувам най-много.Не ми пука,че в момента Дейвид сигурно се е събудил и сега е бесен,а хората му са по петите ни,не ми пука,че живота ми е в опасност.Страхувам се,че Хари ще ме изостави.Не мога да си го представя.Започнах силно да се привързвам към Хари и мисълта,той да ме остави сама и да замине ме кара да изтръпвам.

"Роуз,добре ли си?"-попита той,карайки ме да се отърся от мислите си.
"Д-да,добре съм."-казах аз,а той ме погледна невярващо.
Не съм добра в лъжите,а треперещият ми глас ме издаде още повече.
Хари се приближи до мен и обхвана лицето ми с ръцете си.Гледах очите му и се чудех - как този човек е преживял толкова много,а продължава да бъде толкова силен?Лицето му беше изпълнено с още нови синини,карайки ме да искам да се разплача.Светът е толкова несправедлив.
Хари опря челото си на моето,карайки ме веднага да затворя очи.Представих си ни на една зелена поляна.Двамата лежахме,хванати за ръце и гледахме облаците.Понякога започвахме да се смеем без причина,а после изпадахме в тишина.Ах,ще ми се мечтите ми да ставаха реалност.
"Всичко ще е наред!Ще те пазя на всяка цена и няма да позволя на Дейвид да те нарани отново!"-каза Хари и леко целуна челото ми.
Искаше ми се да повярвам.Вярвах на Хари,но не и на Дейвид.Прекараното време в мината ме накара да осъзная,че с Дейвид шега не бива.Но аз не се притеснявах за Дейвид.
"Хари?"
"Да?"
И двамата стояхме в същата поза и никак не ми се тръгваше никъде.Но за моята и неговата безопасност трябва да продължим да ходим.
"Какво ще правим?"-попитах го,опитвайки се да хвана очен контакт с него,но той избягваше да ме погледне в очите.
"Не знам,Роуз.Не знам."-въздъхна той и прокара пръсти през косата си.
"Ще се разделим ли?"-най-накрая се престраших да го попитам.Въпросът прозвуча странно,сякаш сме двойка и ще скъсаме,но съм сигурна,че той разбра какво имах в предвид.
"Разбира се,че не Роуз!Не бих те оставил,дори и да ме гониш."-каза той и ме накара да се засмея.
Продължавахме да ходим през гората,бавно и безстрашно.Пръстите ни бяха преплетени,а главата ми беше облегната на рамото му.
Чувствах се добре.Сякаш по стъпките ми не беше сериен убиец,който ми е бесен.Хари ме караше да се чувствам,сякаш никога не съм стъпвала в мината.
И когато се замисля за мината,малко се радвам,че попаднах на нея.Приятелите ми бяха убити,но за сметка на това срещнах Хари,който ме научи да се радвам на малките неща и да не бъда егоистка.Понякога съдбата трябва да вземе,за да ти даде.

"След малко ще стигнем жп линията и да се надяваме да срещнем някой влак."-каза Хари.
"А как ще се качим вътре?Да нямаш някакви скрити билети за всеки случай?"-попитах го,а той се засмя.
"Сега ще видиш!"-каза той и се затича напред,карайки ме да се засмея силно и да тръгна бързо след него.
Да си призная,преди тичах много по-бързо от сега.Изгубила съм форма,а преди бях доста добра в спортовете.
  Когато настигнах Хари,който премина през доста високи храсти,пред мен се разкриха релси,на които краят не се виждаше.Около нас всичко беше пустуш,нямаше жив човек,но се притеснявах за това,как ще влезем във влака.Със сигурност Хари няма билети,а по самодоволната усмивка на лицето му разбирам,че е намислил нещо.
От далече се задаваше влак.Изглеждаше толкова малък това положение,а иначе е толкова голям.Да,радвах се на влак и какво от това?
"Слушай внимателно Роуз!Последният вагон на влака е отворен.Аз ще скоча преди теб,а после ще ти помогна да се покатериш при мен.Запомни - бъди съсредоточена."-каза Хари,а аз само кимнах.
Притеснението отново превзе тялото ми,защото това звучеше сложно дори на думи.Влака все повече приближаваше,а аз ту гледах него,ту Хари.Дишай Роуз,Хари е тук!
"Добре,стой тук,аз ще се кача и когато вагона приближи искам да се засилиш,колкото можеш повече и да скочиш към мен.Разбра ли?"-попита той,а аз кимнах отново.
Той целуна челото ми и се затича към края на влака.Гледах го как спира и тръгва назад,след това се затичва към влака и скача.От страх затворих очи,но когато ги отворих и видях главата на Хари да се подава от един от вагоните си отдъхнах.
Хари ми кимна и аз бавно тръгнах назад.
"Сега!"-извика ми той,а аз се затичах напред,затваряйки очи и скачайки направо към Хари.
Помислих си,че не съм го уцелила и сега летя към релсите,но когато усетих ръцете на Хари около талията ми,успокоение заля тялото ми.
"Справи се страхотно!"-каза той и ме целуна по устните.
Не бях усещала устните му отдавна,затова задълбочих целувката.Когато и двамата останахме без въздух се отделихме един от друг.Хари ме гледаше със своите прекрасни очи,а на мен сигурно затякоха лиги от устата ми.
"Трябва да се скрием,за да не ни видят!"-каза той и се огледа.
Зад нас имаше наредени доста чували,затова Хари ме задърпа натам.Седнахме зад тях,а аз се сгуших в Хари.
Не знаех на къде пътуваше влака,нито какво ще се случи,когато слезем,но се чувствах в безопасност с Хари.И съм готова да се боря със зъби и нокти срещу всеки,който се опита да ни нарани.

Здравейте прекрасни!
Новата глава е тук и се извинявам ако ви изглежда малко къса.Обещавам,че следващата ще е по-дълга.
Е,какво мислите за главата?Споделете ми мнението си в коментарите!Обичам ви❤️