"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 8 /Good night,Rose/

Животът ми никога не е бил от най-лесните и приятните.Майка ми беше адвокат,а баща ми лекар,а това ги караше да отсъстват много често.Може би ще си кажете "Но те трябва да имат поне два почивни дни!",не нямаха. Родителите ми бяха пълни работохолици.Ако не работят на работните си места,то те работят от вкъщи.Дори когато татко имаше треска,той пак говореше по телефона със своя заместник.

Още от малка бях свикнала да бъда наглеждана от бавачки.Нямах брат,нито сестра.Много пъти бях казвала на мама,че искам братче,но тя винаги отказваше.По-късно разбрах,че не са искали и мен.Била съм зачената "по инцидент" и майка ми разбрала чак 10 седмица,когато аборт е невъзможен.

Тогава се почувствах ужасно.Предствете си вашите да ви кажат буквално,че сте им съсипали живота,като сте се родили.
Заради мен мама и татко са трябвали да се оженят на сила,макар и мама да е била бременна от татко.Те не са се обичали истински.Просто не искат да се разведат,за да не започнат да "говорят за тях".

След като ми разказаха тази история,спрях с опитите си да ги накарам да ми обърнат внимание.Виждаше се,че не ме обичат достатъчно,за да ме дарят с ценното им внимание.
Затова и в момента съм такъв човек.Не знам,какво е човек да те обича.Никога не съм чувала думата "Обичам те".Джош никога не ми е казвал обичам те,но аз не съм го пришпорвала.Все пак съм свикнала да не получавам нужното количество любов.

От както съм на това място,размислите за живота ми и миналото ми стават все повече и това ме натоварва.До сега не съм мислила толкова над живота си.По точно не съм си позволявала,защото за мен моето минало е като една не добре зараснала рана.Когато започна да си играя с нея,тя започва да кърви.

Миналото ми е пълна каша и не бих пожелала дори и на най-големият си враг да живее моят живот.Живот в който не получих и капка любов.Но все пак бях благодарна.Бях благодарна за всичките ми предоставени удобства,добрите училища и топлата храна.

Изтрих стеклата се сълза по бузата ми и подсмъркнах леко.Ето до това води пълното ми бездействие - ставам слаба.Не искам да показвам на Хари или на който и да е друг слабата си страна,защото знам,че те ще я използват срещу мен.Винаги се случва така.

Като си мисля за Хари,планът ми въобще не върви.Колкото и да се опитвам да изскопчя информация от него,той не ми позволява.Сякаш чете мислите ми и знае,защо толкова много го разпитвам.Аз съм напълно отворена книга за него и това ме кара да се чувствам ужасно.Чувствам вина. Огромна  вина.