Humble devil

Глава 15

- Защо се ядосваш? - попита Марк. Джемин вървеше доста пред него и си личеше колко е изнервен. Кучето крачеше мързеливо и умърлушено между тях, сякаш не знаеше при кого да отиде.

- Какво да не се ядосвам?! - сопна се Нана. - Не ни пуснаха в автобуса с Рина!

- Нормално е - Марк сви рамене небрежно, пъхнал ръце в джобовете на коженото си яке.

- Не е нормално. То също носи душа, трябва да пътува с автобуса.

Марк се усмихна леко и го настигна, изравнявайки крачка с неговата. Рина се оживи и застана до тях, а Марк сложи ръка на рамото на приятеля си.

- Просто ще повървим - каза той, - какво толкова?

- Трябва да вървим много. Най-близката ветеринарна клиника е на километри от тук.

- Нали се оплакваше, че напоследък си напълнял? Това е шанс да се движиш малко.

Джемин нацупи устни и се намръщи.

- Имаш право.

- Ще те нося до там, ако се наложи - пошегува се Марк, карайки го да се усмихне.

- Може пък и да се възползвам - Нана се направи на замислен. Двамата се засмяха.

Марк бе съвсем сериозен, щеше да го носи колкото е нужно. Вървяха още известно време, спряха да си починат на една пейка, а Рина се настани в краката на Джемин, който веднага я помилва зад ушите. След вчерашната баня сега изглеждаше много по-добре. Сякаш се усмихваше весело.

Поговориха си там и след това минаха през близкото магазинче, взимайки си нещо за хапване. Доста ходене по-късно и мърморене от страна на вече изморения Джемин, успяха да стигнат до клиниката. Влязоха вътре, където беше по-топло, но това не ги зарадва особено. И двамата бяха задъхани и потни, достатъчно им беше горещо и без
това.

- Седни, ако искаш - предложи Марк и му посочи единственото свободно място в края на пейката. Имаше голяма опашка и дългата пейка вътре в чакалнята беше почти заета.

- Ти седни - отказа Нана.

- Ти се измори повече, така че сядай.

Марк едва ли не на сила го накара да седне и той най-после склони. Кучето се доближи до него, търсейки вниманието му.

От чакащите имаше две жени с котки, затворени в клетки, един едър мъж, държащ дребна порода куче, както и папагал, който не спираше да говори разни неща. Марк забеляза и малък хамстер в едно кашонче, в скута на момичето, до което седеше приятеля му. Радваше се да види, че толкова хора се грижеха за животинките си.