Марк коренно се променя по някаква причина и върши неща, които никой не е предполагал. Сякаш е напълно различен човек.
Джемин е неотлъчно до него и се опитва да разбере действията му, но тогава се случва нещо, което е принуден да запази в тайна.
Т...
Последните дни са наистина мъчителни. Дори дишането ми причинява болка. Нямам сили да стана от леглото. Умът ми непрекъснато тича към теб и в главата ми се въртят спомени.
Наши спомени.
Спомних си наши разговори и неща, които си казвал преди сякаш цяла вечност. Гласът ти ехти в съзнанието ми и съм благодарен, че още го помня. Но не знам колко дълго ще продължи, не знам колко още ще мога да запазя спомена. Защото аромата ти изчезва, Джемин. Аромата ти, топлината ти, вече тук няма нищо, което да дава признак, че някога си идвал при мен.
Не знам какво да правя, не знам какво искам. Всъщност знам. Искам да съм при теб, но... Всичко е толкова невъзможно.
Мразя абсолютно всичко около мен. Мразя факта, че те няма, мразя тази тежест в гърдите си и факта, че не можах да те защитя. Факта, че вината за всичко е само моя. Винаги съм се чудел какъв съм в очите ти, винаги ме е било грижа какво мислиш за мен. Стараех се да съм внимателен, тъй като исках най-доброто ти мнение. Исках да съм най-добър и то заради теб.
Ти си най-добрият ми приятел, Нана. Ти си всичко, от което се нуждая. И сега, когато те няма, усещам как света изчезва. Нищо няма значение, щом не мога да те прегърна отново, щом не мога да чуя гласа ти или да те докосна. Ти си всичко за мен.
Не знам дали имах шанса да ти го покажа, не знам дали ти самия беше наясно с това. Но ти, На Джемин, си най-важният човек в живота ми. Никога не съм искал друг. Не, не си ми просто приятел, а нещо много повече.
Сега отново лежа в леглото си, което отдавна ми се струва студено. Гледам белия таван и мисля. Отново. Постоянно мисля и спомените ми с теб всеки път ме изяждат. Толкова съм гнил, че не мога да бъда поправен. Единственият, който може да ме поправи, си ти. Но теб те няма.
Помня онзи ден, Джемин. Помня кога ме целуна за пръв път. Помня притесненото ти лице, плахата ти реакция и разочарованието, че не ти отвърнах веднага. Помня топлината на устните ти, когато ги усетих за пръв път. Най-прекрасният момент в живота ми. Чудя се как тогава имаше смелостта да го направиш. Но ти винаги си правил неща, които да ме удивляват. Самият ти си удивителен, Нана. Помня колко объркан бях и как не знаех какво става. Но тази целувка тогава ми помогна да разбера много неща. Помогна ми да намеря част от себе си, от която несъзнателно съм бягал, от която ме е било страх. Помогна ми да проумея факта, че ти си в сърцето ми по съвсем различен начин. Че ти притежаваш сърцето ми и аз съм готов на всичко за теб. Помня всичко толкова ясно, сякаш се е случило едва вчера, сякаш всеки момент ще влезеш при мен и ще ме прегърнеш, оплаквайки се, че някой те е ядосал. Но това няма да се случи. Това никога повече няма да се случи, защото съм глупак. Защото ти вече не си тук и всичко е една илюзия. Да. Живея в тази илюзия, откакто си отиде. Илюзия, че когато се събудя, ще си се прибрал, че ще си тук, че ще чуя гласа ти и ще те прегърна, ако пожелаеш.
Понякога набирам номера ти, само за да чуя гласовата ти поща. Гласът ти е прекрасен.
Липсваш ми. Липсваш ми с всяка една клетка на тялото ми и съм толкова безпомощен, че дори не се понасям.
Рина ми прави компания в нощите, в които болката е по-силна от мен. Стои до крака ми и тихо чака да спра да плача. Не казва нищо. Просто чака. А после се изправя и ми дава прегръдка, единствената топлина, която усещам. Тя е като теб, Нана. Опитвам да й говоря и си втълпявам, че ти също ме чуваш. Даже не знам дали спиш спокойно. Дали ти е топло там, или... Не знам нищо.
Страхувам се. Страх ме е, Джемин.
Чакам те да се върнеш, гледам през прозореца с часове, с дни. Няма и следа от теб. Знам, че няма да те видя никога повече. Знам, че никой не се е върнал от там. Знам, че и аз не мога да те върна, затова опцията, която ми остава, е да дойда при теб.
Но предполагам, че е твърде рано. Предполагам, че точно така искаше да ме накажеш. Иначе нямаше да го направиш. Наказанието ти е прекалено жестоко, но аз ще го изтърпя, защото това е твоето желание. За сега ще остана жив. Малко по малко ще изчезвам, но ще съм жив и съм сигурен, че един ден чакането ще ме убие. Няма проблем, стига да стигна до теб.
Обичам те.
●●●●●
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
