Небето над Малакаи беше заоблачено и слънцето почти не се виждаше. Групата от четирима се бяха отбили да си вземат смутита преди да наближат гимназията, тъй като нямаха много време да хапнат нещо преди танците. Облаците в небето се сгъстиха и четиримата побързаха да влязат в училището. Те се запътиха се към салона, където се провеждаха танците и когато отвориха вратата, огледаха помещението с широко отворени очи. От тавана висяха накъдрени лилави герлянди и звезди, а в средата на стаята имаше диско топка. До стените бяха наредени няколко маси с различни храни по тях. Моника и Лейла веднага се запътиха към масата с кексчетата, защото там се беше събрал футболния отбор, а Кийт беше отправил поглед към бутката за снимки, където бяха Джули и Джош.
– Върви. - каза Амели и той я погледна - Ще съм при масата с напитките. - подсигури го тя посочвайки с глава натам.
– Ще се върна бързо! - обеща той и Амели кимна, като той тръгна натам.
– Не бързай! - извика Амели - Ще съм добре и сама... - в този момент едно момиче с черна коса изскочи от нищото, с поднос с бисквити и погледна Амели умолително.
– Ще опиташ ли от домашните сладки на баба ми? - пита тя и Амели погледна към курабийките с желание, но поклати глава.
– Не благодаря, Крисчен. Ядох много вкъщи. - излъга тя и момичето наведе поглед и кимна, оставяйки Амели сама. Тя въздъхна и отиде до масата, за която говореше на Кийт по-рано, в ъгъла на салона. Облегна се на стената, подпирайки се с единия си крак и си взе една бутилка вода. Погледа и прегледа цялата зала, докато изведнъж не се спря на едно познато лице. Тя врътна очи и започна да търси господин Питърсън с поглед. Като най-сетне го намери, отиде право при него и го потупа по рамото. Той провеждаше разговор с другите учители, но Амели очевидно не я интересуваше.
– Извинете ме. - каза той на колегите си, като я видя и се обърна към нея.
– Харолд, какво прави Джоан тук? - пита тя ядосана и директора се усмихна и отправи поглед към момчето.
– На какво ти прилича? Наблюдава вас. - отвърна той и Амели си пое въздух.
– Но защо? Той не е един от учителите или родителите. - каза тя и Харолд вдигна вежда.
– Но е завършил тази гимназия миналата година. Освен това сам кандидатства да ви наглежда. - каза той Амели поклати глава объркана.
![](https://img.wattpad.com/cover/221282654-288-k668354.jpg)
YOU ARE READING
Тайната на Малакаи
AdventureЕдин остров. Една буря. Един живот. Как може една буря да променени нечий живот толкова много? Как може една буря да донесе толкова щастие и тъга едновременно? Амели е островно момиче. Винаги е била, но какво ще стане като острова се промени?